Днес излизах с колата от фермата (в Йоханесбург) и току до портата срещам две черни жени. Кимам им през прозореца на колата докато се разминаваме и в главата ми тутак си ми се отваря мъъъъъничка мисъл, като в медитация. Нали Прочетете повече…
Откривам нов раздел в моето списание и го именувам „Българи помияри“ Помиярите са един сорт кучета (и хора) дето ровят из чуждите кофи за боклук и си вземат къде каквото им хареса. Ако не сте помияри, знаете, че всичко, което Прочетете повече…
Това е мойта бедна стаичка, в която прахосвам времето си от 18:00 до 00:30 и почти целодневно през почивните дни на седмицата. За мен не е бедна, щом има монитор и компютър 😀
Нова българска култура
Форматирането на българското съзнание започва от дребните нещица в езика ни, прехвърля се в културата ни, в бита ни и накрая ни оформя като стадо овце, удобно за всеки пастир и вълк.
Това е втори вариант на тази писаница.
Изтрих първият, защото го писах вчера късно вечерта, но на сутринта реших да отложа времето за моето намразване.
Какво толкова съм писал ли?
Малък цитат от изтритото:
Музиката е култура, мили ми простако.
Тя е израз на социални проблеми, радости и въжделения.
Американските негри си имат своите проблеми, стремежи, желания и мечти, които са намерили своят израз в рап-музиката на НЕГРИТЕ.
Тя е ТЯХНА „музика“.
Ти, който плагиатстваш от негрите, се явяваш като помияр, който повръща набързо налапана мръвка.
Това повърнатото не е нито твое, нито красиво, нито ценно, нито градивно, нито културно…
Аре сега да почна от начало…
Може и да съм скучен за повечето от вас, но искам да си излея болката, та да ми олекне.
(още…)
Здравейте, Мили Дечица!
Днешното продължение на приказката ще бъде за най-най-малките ми Приятели.
И за най-хубавото нещо, Бог естествено.
Аз знам, че много от вас са питали майките и бащите си за Бог.
Да де… Не защото не знаете, а за да ги изпитате.
Или по-скоро да си поиграете с мама и тате на въпроси и отговори.
Хе-хе…
Много са смешни отговорите на възрастните, нали.
Колкото по-възрастен, толкова по-смешно.
„Бог, бабиното, е един мноооого стар белобрад дядо, който живее на небето”
или (още…)
Стръвни последователи
И така, след като коня отвеял Бог в незнайна посока, Те (Бог и коня) се спрели в незнаен край където селяните много обичали да следват.
Те били истински последователи.
Тръгва някой на някъде и всички селяни го следват.
После друг кривне и те след него.
Така се озовавали в чужди ниви, легла, мъзета и всичко чуждо каквото се сетите.
Да-а…
Тези селяни били всеизвестни с последователността си в следването.
И щом Бог се появил в селото, веднага се намерил заобиколен от последователи.
Естествено селяните на минутата се информирали кой е срещу тях и като чули името „Бог“, последователност блеснала в очите им, заковани в гърба на Бог.
Отива Бог до поилото, селяните след него.
„Що ви е, бре!? – чуди се Бог. – Коня си ще поя…“
А те: „Хубав кон… Ще гледаме как го поиш.“
Отваря Бог бохчата да похапне, а селяните връз него да видят какво ще яде.
„Не сте ли виждали лук и сирене, бре хора?“ – чуди се Бог.
„По колко пъти сдъвкваш?“ – гледат го в устата и броят последователите.
Накрая Бог се примирил (както обикновено прави) и свикнал (освен в нужника) със следващите го тълпи.
А селяните го следвали, наблюдавали и питали за всичко.
(още…)