Обрасла Гара

Потеглят влаковете. Бавно заминават. Потеглят и след себе си оставят, перон обрасъл в тиха скръб. А релсите са тънак ръб, по който тромаво пълзят, минутите на нечия раздяла. Блестящо бяла кърпичка крещи за сбогом… А мойта, тъжно в джоба се е свряла, забравила и срещи, и раздяла…