Потеглят влаковете. Бавно заминават.
Потеглят и след себе си оставят,
перон обрасъл в тиха скръб.
А релсите са тънак ръб,
по който тромаво пълзят,
минутите на нечия раздяла.
Блестящо бяла кърпичка
крещи за сбогом…
А мойта, тъжно в джоба се е свряла,
забравила и срещи,
и раздяла…
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница (Смолянско) | Възраст: зряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Едно детско стихотворение от 1987 година, което съм написал за добричката ми дъщеря Надя 😀 – – – Казват ми във къщи, че не съм добричка, а пък всичко върша вече сам-самичка. Сутрин рано ставам, Прочетете повече…
Бях забравил, че съм написал това. Всъщност за втори път забравям за това стихче, ама няма да обяснявам как се забравя два пъти едно нещо. – Днес се отказвам от всичко написано! Вече не искам Прочетете повече…
Днес пуснах едно свое стихче във Facebook, та реших да го покажа и в списанието си. Граматическа несъвместимост Думата е слуга на лъжата, ласкателка на мечтите, а мълчанието – тежко злато, когато говорят очите. „Обичам Прочетете повече…