Едно детско стихотворение от 1987 година, което съм написал за добричката ми дъщеря Надя 😀
– – –
Казват ми във къщи,
че не съм добричка,
а пък всичко върша
вече сам-самичка.
Сутрин рано ставам,
бързам на чешмата,
мия се, измивам
даже и стената.
Бързо се обличам,
вече съм голяма,
та затуй се гиздя,
с роклите на мама.
После на закуска,
хапвам сладко, сладко,
нищо че млекото,
доизпива татко.
И защо ми казват,
че не съм добричка?
Даже и белите
върша сам-самичка.
Не ви разбирам „нежни душици“ . Не ви разбирам, дребни мушици, пърхащи някъде в псевдопространството, гдето не идват големите птици. Мъча се някак да ви усетя. Мъча се…
Да те сънувам ли, или да те измисля? И да забравя всичко истинско и смислено. Магнетофонът да подкара първа писта и да заплува жълтата подводница над чаша водка…
Днес пуснах едно свое стихче във Facebook, та реших да го покажа и в списанието си. Граматическа несъвместимост Думата е слуга на лъжата, ласкателка на мечтите, а мълчанието…
Преди няколко дни докато пишех за по-голямото и по-малкото зло, се сетих как по социалистическо време ни водеха под строй да гласуваме и отечественофронтовци от ранни зори звъняха…
Днес ми върви само на РАП. Първо пуснах оная кратка писаница за произхода на рапа и от там кат са почна, цял ден само Маниака ми се явява…
Здравейте мили дечица! Отдавна не съм ви разказвал приказка, но то на тия години изсмивачите нямат много време за приказки. Ама ето, днес ще ви разкажа една едновременно…
