Едно детско стихотворение от 1987 година, което съм написал за добричката ми дъщеря Надя 😀
– – –
Казват ми във къщи,
че не съм добричка,
а пък всичко върша
вече сам-самичка.
Сутрин рано ставам,
бързам на чешмата,
мия се, измивам
даже и стената.
Бързо се обличам,
вече съм голяма,
та затуй се гиздя,
с роклите на мама.
После на закуска,
хапвам сладко, сладко,
нищо че млекото,
доизпива татко.
И защо ми казват,
че не съм добричка?
Даже и белите
върша сам-самичка.
