|

Добричка

Едно детско стихотворение от 1987 година, което съм написал за добричката ми дъщеря Надя 😀

– – –

Казват ми във къщи,
че не съм добричка,
а пък всичко върша
вече сам-самичка.

Сутрин рано ставам,
бързам на чешмата,
мия се, измивам
даже и стената.

Бързо се обличам,
вече съм голяма,
та затуй се гиздя,
с роклите на мама.

После на закуска,
хапвам сладко, сладко,
нищо че млекото,
доизпива татко.

И защо ми казват,
че не съм добричка?
Даже и белите
върша сам-самичка.

 

0 0 гласа
ОЦЕНКА

Подобни статии

Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари