Та, стигнахме до определението, че.
Материята е информация, доставена до съзнанието от едно или повече сетива.
Значи, нашите сетива възприемат заобикалящата ни среда и доставят информация за нея до мозъка. Мозъкът от своя страна оформя подадената иформация в завършена картина.
Доказано е, че една и съща информация може да бъде „оформена“ от мозъка по няколко различни начина и това зависи от заобикалящата среда, т.е. съпътстващата информация.
Например един и същи цвят може да бъде видян като по-светъл или по-тъмент, и дори като два съвсем различни цвята, неподвижни предмети могат да бъдат видяни като движещи се, един и същи предмет би могъл да бъде видян като по-малък или по-голям и т.н. (http://brainden.com/optical-illusions.htm)
Понеже имаме възможност да проверим с измерване лъжливостта на тези различия, ние ги наричаме илюзии.
Илюзия.
Тази думичка ни казва, че видяното или усетеното не е вярно.
Значи виждате две различни по големина маси за хранене, но това не е вярно; масите са с еднаква големина.
Или ядете желе с вкус на череша, но това не е вярно, защото вкусът е на лимон.
Или усещате болка, но това не е вярно…
Кое всъщност е вярно?
Много просто, ще кажете, ние сме създали уреди за измерване истинските стойности на нещата.
С метъра измерваме дължината и чрез неговата мярка можем да установим, че тези две маси са еднакви по размер.
Разликата в техните размери е и-л-ю-з-и-я.
Не е вярно, че цветовете на кубчетата А, В и С са различни.
Този инструмент ще ни докаже, че цветовете са еднакви. Това е и-л-ю-з-и-я!
Малко по-сложно е да докажем, че желето не е с вкус на череша, а е всъщност с лимонов вкус, но щом готвачът ни го казва, трябва да му се доверим.
Както виждате, голяма част от нашия живот е илюзия.
Всъщност цялата истина за Истината е основана на ДОВЕРИЕТО.
Не се шегувам. Истината, която ние познаваме е резултат от нашето доверие към сетивата.
За да не ставаме роби на илюзии, ние сме създали уреди, които да отчитат истинските стойности, с които да сравняваме информацията, доставена от сетивата ни.
Истинските учени никога не се доверяват на сетивата си. Те имат уреди, които им казват „това е червено, това е жълто, това е дълго, това е тежко, това е кисело, това е вкусно…“
Но нека се върнем на определението, че материята е информация, доставена до съзнанието от едно или повече сетива.
Понеже съзнанието има свойството да съпоставя наблюдавания предмет със заобикалящата го среда, както видяхме по-горе, доста често се получават грешки.
Обаче във всекидневния си живот ние не носим уреди за отчитане истинските стойности на заобикалящата ни среда, и както по-горе споменах, по-голямата част от живота ни минава в илюзии.
Защото зеленото, на което се радваме, всъщност не е истинското зелено, понеже го наблюдаваме веднъж на фона на синьото небе, друг път на фона на сивото небе, на фона на жълтия пясък, на фона на белия сняг.
Виното, което пием има различен вкус с различната храна, ръстът на хората зависи от нашата височина, вкусът на желето зависи от неговия цвят, усещането за студ зависи от влажността на въздуха и т.н. и т.н.
И кое всъщност е истинското в нашия свят?
Кое определя истинността на материята?
Сетивата ни, те правят материята истинска, колкото и илюзорна да е тази истина понякога.
Очевидно, ако не бихме имали сетивата за допир и зрение ние не бихме знаели за съществуването на материята. Нашето знание за заобикалящата ни вселена би се свело до мирис, вкус и звук.
Не би имало нещо, което да ни наведе на мисълта, че съществува материя.
Нещо повече, ние не бихме познавали себе си като материални същества.
Та нека попитам, би ли съществувала материята, ако нямахме сетива за нея?
Много тъп въпрос, нали 😀
Дали е толкова тъп обаче?
За да познаваме света около себе си, трябва да познаваме първо себе си.
Трябва да знаем как възприемаме света, как го усещаме, как мислим за него, как зависим от него и едва тогава ще знаем до колко светът е зависим… от нас.
Горният „тъп“ въпрос има много лесен отговор: дори и да нямахме сетива за материята, това само би означавало, че не бихме могли да я усещаме, но тя би била там където винаги е била.
Сигурно повечето от вас не усещат, че отговорът е дори по-тъп от въпроса.
И това е защото такъв отговор идва от човек, който не познава себе си, за да познава света.
Виждате ли, фактът, че ние вече знаем за съществуването на материята я прави мислима.
Всичко, което е подвластно на сетивата ни може да бъде мислено, щом може да бъде мислено, значи е съществуващо.
А онова което не може да бъде мислено… не съществува, защото как би могло да съществува нещо, за което нямаме никакви доказателства от сетивата си.
Всичко съществуващо е материя, мирис, звук, вкус, светлина и тъмнина, и всичко, което произтича от изброените.
Нашата вселена е заключена в границите на петте ни сетива.
Веднъж познали материята, тя става мислима и присъстваща във всички въображаеми вселени.
По-интересно обаче е другото – ние дори не бихме могли да мислим нещо, което е вън от знанието и фантазиите на нашите пет сетива.
Най-дръзките ни фантази и предположения са в границите на познатото от петте ни сетива.
Ние не знаем какво още има около нас, което петте ни сетива не могат да регистрират.
Там би могло да има някакво шльонди, което е непознаваемо за нашите пет сетива.
Дори не трябва да казваме „би могло“, а нека направо да го кажем, както по-горе отговорихме на „тъпия въпрос“; макар да нямаме сетива за това шльонди, то съществува и е там където винаги е било.
От научна гледна точка обаче, шльонди не съществува, защото нямаме никакви доказателства за неговото съществуване.
Същият би бил случаят и с материята, ако нямахме сетивата, които да ни дадат доказателствата за нейното съществуване. Науката не би имала никакво основание да твърди, че има такова нещо, наречено материя.
Сега вече разбирате, че нашето знание за вселената е знание построено върху нашите сетива.
Доколко сетивата ни покриват цялата истина за Вселената е въпрос, който трябва да стои в основата на всички научни теории.
Предстваете си сега Вселената без нашите сетива за допир и зрение.
Тя не би била вече нещо отделно, нещо външно за нас, а би била част от нас. Ние бихме били Вселената.
Вселената би била Аз.
Защо обаче, тези две сетива изкарват вселената от нас и я правят нещо външно?
А защо когато сънуваме, светът в който пребиваваме, се възприема като отделен от нас, макар и да е дело на нашия ум?
Ще се върнем по-късно на това.
