Днес ми се говори за Бог и църквата.
Иван Стамболов ми нави пружините със своята „бегло“ изразена църковна праведност, която е поставена разбира се в църковните рамки на стамболовия въпрос: „И ако нито служителите божии, нито самият Бог са твоите учители, кой тогава? Дънов? Ванга? Богомилите?…“
Знаете ли коя би била идеалната Христова църква?
Не, не се чудете между католическа, православна, евангелска, протестантска и всички останали деноминации. Всички те са поставени върху правила, които нямат нищо общо с учението на Исус. И всички те си приличат по това, че разделят в името на Бог.
Бог и Църквата трябва да се гледат като извора и пътя.
Ние сме в пустинята на нашето невежество, което ни прави жадни за знание, мъдрост и щастие. Лутаме се и търсим изворът, който ще утоли жаждата ни за тези трите и като награда ще ни осигури вечен живот. Търсим пътя към извора и ако го намерим, се чудим какво ни е нужно, за да го извървим. Ето, един светия бил казал, че трябва да се запасим с търпение. Но той го е казал, на онези на които им е липсвало търпение. Друг казал, че трябва да имаме състрадание, защото онези на които е говорил им е липсвало състрадание. Може и други нещица да са казвали покрай търпението и състраданието, но то е било за да бъдат по-добре разбрани от онези с които са споделяли.
И ето как невежите човеци (хората са по-горно ниво) са приели съветите като правила, върху които са поставили своите общества (църкви). Обрамчили са се с онова, което не са знаели преди то да им бъде дадено от светиите, и са забравили онова, което Исус им е дал:
- Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
- Да възлюбиш ближния си, както себе си
Те не са правила, защо любовта не може да е правило, а само условие. Разбирате ли, не можеш да задължиш някого да обича. Любовта не е по принуда.
Любовта е условие за успех в пътя. Има разлика между „трябва да обичаш, за да стигнеш до Бог“, и „ако обичаш ще стигнеш до Бог“.
Точно тази невидима разлика между правило и условие използват църквите,
за да отхвърлят доброто, което не се вмества в техните правила. Тази невидима за невежеството разлика е изхвърлила от църквата Дънов и Богомилите, и гледа на Ванга като на врачка, а не като на светица.
Така църковните правила отхвърлят доброто.
Хората стават объркани; защо доброто на Ванга и Дънов не е добро? Защо когато Ванга и Дънов казват да обичаме Бог и ближния си, това не е добро, а когато Исус го казва е добро?
Идеалната Христова Църква е онази, която е изградена на основите на двете най-важни заповеди: обичай Бог и обичай ближния си.
Църквата не е място където можем да се научим на любов. Любовта не се учи.
Църквата е място където да споделяме любовта си, защото само чрез споделяне любовта израства в нас и ни изпълва със силата, необходима ни да стигнем до Извора.
Ние сме пътници през пустинята. Църквата трябва да е пътят по който вървим в любов и споделяне. Според Иван Стамболов и мнозинството църковници, църквата е място в което трябва да се чувстваме защитени зад установените правила, и сигурни че точно ние, а не другите ще стигнат до Извора. Така църквата със своите правила един вид е запазила извора за свое лично ползване и нужди. Обградила се е като път с бодлива тел и всички които са вън от него не са ни вече ближни и не заслужават да пият от Извора. А това не е любовта, свободата и съвършенството, към които се стремим.
Матей 5:48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
