Писаници с личен характер
Днес си спомних за прекрасния един месец преди две години, когато реших да не ползвам Facebook за един месец. И си спомням, че в края на месеца бях с толкова избистрен ум и свобода на мисълта, че никога не бих допуснал глупавите повторения на „че“ и „един месец“, като в Прочетете повече…
Да сте здрави, весели и щастливи 🙂
Тридесет Щастливи Години с това съкровище. Благодаря ти, Нели!
Перфектен Ден
ЮАР, Йоханесбург, фермата в която живея и работя.
Сънувам.
Преди повече от седмица Пламен е направил поредната изцепка с „Един перфектен ден“, и ме кани да се присъединя.
Довечера ще трябва да напиша нещо за своя перфектен ден.
Събуждам се.
Жена ми я няма до мен.
Вече пътува към работното си място.
Няма да има секс.
Всъщност сутрешният секс е скучен.
Нещо като продължение на съня в 8:30 сутринта.
О! Вече е 8:30…
Кафе, цигара, още една цигара… и още една в тоалетната.
Какво ядох снощи!? Ооооооооххх…
(още…)
Скука
Тази вечер нищо няма да пиша.
Не… Аз си пиша, ама нищо не пиша.
Пиша си ей така, от скука.
Преди да почна да не пиша, реших да си намеря картинка за писаницата.
Тази снимка на симпатягата в ляво е взета от писаница, която е родена също от скука.
I am not sure what I am going to write, I just know that i need to write…
„Не съм сигурен, – казва човекът – какво ще напиша, просто знам, че трябва да пиша.“
И аз не знам какво ще напиша, но не съм сигурен, че трябва да пиша.
Затова и предупредих в началото, че нищо няма да пиша.
Последната ми писаница беше за моите изсмукани от пръстите десет малки „тайни“.
Сега си мисля, що не им казах, че вече не чета.
Отдавна не чета книги.
Скучни са ми.
О, излъгах.
Скоро прочетох първите два тома на Български Хроники от Стефан Цанев.
А, и „Българите, романтична история“ на Цано Цанов, ама това беше преди половин година. (От скука почнах и връзки към книги да ви пускам. Втората връзка е към безплатно електронно копие)
(още…)
Шшшшт
Преди няколко дни Пламен се изцепи в своя блог с „Моите 10 малки (мръсни) тайни“, и забелязал неблагоразумието ми да коментирам в писаницата му, ме предизвика:
„Изпроси си го! ПРЕДИЗВИКВАМ те да участваш и ти в блог-играта!
Направи сега показно как се прави блог-стриптийз….“
След петнадесет години в армията „Слушам“ и „Тъй вярно“ ми е станало рефлекс и тази писаница не е отражение на вътрешната ми убеденост, че „духовният стриптииз“ е нещо добро, а по-скоро е отдаване на чест (козируване) на усилията на един блогър (Пламен) да обединява хората с интересни интелектуални и духовни закачки. (Това беше дълго изречение и може да си го прочетете още веднъж, ако интелектуалната ви мощ се е преспънала в него)
(още…)