Преди няколко дни Пламен се изцепи в своя блог с „Моите 10 малки (мръсни) тайни“, и забелязал неблагоразумието ми да коментирам в писаницата му, ме предизвика:
„Изпроси си го! ПРЕДИЗВИКВАМ те да участваш и ти в блог-играта!
Направи сега показно как се прави блог-стриптийз….“
След петнадесет години в армията „Слушам“ и „Тъй вярно“ ми е станало рефлекс и тази писаница не е отражение на вътрешната ми убеденост, че „духовният стриптииз“ е нещо добро, а по-скоро е отдаване на чест (козируване) на усилията на един блогър (Пламен) да обединява хората с интересни интелектуални и духовни закачки. (Това беше дълго изречение и може да си го прочетете още веднъж, ако интелектуалната ви мощ се е преспънала в него)
Първата ми малка тайничка е: Докато всички хора се опитват да създадат добро първо впечатление, аз се стремя да подтикна новите си познати да не ме харесат в началото. Някои продължават да не ме харесват не само в началото, но онези, които са преодоляли началното нехаресване към мен са ми много добри приятели и познати, на които мога да разчитам и които могат да разчитат на мен.
2) По образование и професия съм музикант. Свиря на кларинет.
Преди повече от 20 години попаднах в дърводелска работилница в България. Помислих си, че това е една от професиите, които НИКОГА за нищо на света не бих практикувал. Пет години по-късно станах дърводелец в Африка, след като излъгах на интервюто, че това съм вършил цял живот.
Все още съм дърводелец.
3) Веднъж пробвах Виагра… няколко пъти.
4) Хареса ми 😀
5) Не съм пробвал втори път, защото ми разваля цветоусещането и виждах всичко в синьо, даже и съпругата си…
6) На около 6 години откраднах два метални клина за цепене на дърва. След два дни си признах и разочарованият поглед на майка ми изкорени този рано проявил се порок.
7) Във военно музикалното училище бях комсомолски секретар през всичките 4 години. Това не е тайна, но е част от политическото решение, което взех по-късно като старши сержант във военния оркестър на НШЗО „Христо Ботев“ – Плевен. Кандидатирах се за член на БКП. Заместник командирът по политическата част дискретно ми се изсмя, давайки ми да разбера, че партията не е място за хора като мен.
Когато две години по-късно ме повика да ми каже, че вече съм узрял за партията, му дадох да разбере, че червеният ми цвят не е признак на узрялост, а на срам от предишното ми незряло желание.
8 ) това няма да ви го кажа, защото е тайна
9) Любимите ми книги са Библията и „Книга на Лъжите“ на Алистър Кроули.
10) не съм чел Оруел, Екзюпери, Хемингуей (за този имам някакъв смътен спомен, но не съм сигурен), Куельо и повечето известни чужди писатели и поети.
Като награда, че стигнахте чак до тук, ще ви кажа най-важната си тайна. #8 съдържа няколко тайни, които нямат материалнен израз, като част от тукашният ми живот на земята, а са прозрения и откровения получени в медитации и странствания в отвъдното.
Колкото до тукашните си земни тайни, Пламен (@blogatstvo) ме накара много сериозно да се замисля, и да се разровя в дълбините на късата си памет (наистина имам къса памет за събития в миналото ми).
Ако приема, че не съм забравил някоя от тайните си, аз не намирам своя лична тайна в 53 годишния си живот.
Сериозно. Няма нещо в живота ми, което да не бих могъл или да не съм споделил с близки и приятели.
Някои биха определили такъв живот като скучен и може да са прави до някъде.
Според мен самото тайнство е скучно в природата си. Помислете си колко по-интересно би било ако можехте да споделите всичко.
Камък ми падна от сърцето – след като прочетох първото ти самопризнание. Допреди това смятах, че една от моите малки тайни е, че в началото не те харесвах, даже ме дразнеше…
(Между другото, същото важи и за Майк Рам – обаче се радвам, че не се доверих изцяло на първите си впечатления!) 🙂
Това за негативното първо впечатление е вярно. И моето беше такова 🙂
После се зачетох в блога ти. Има какво да научи човек. Историята за грабежа е потресаваща, но според мен тук има и урок за теб. Не знам какъв е – ти трябва да се сетиш са. Разминал си се на косъм. Въпросът е „Защо?“
Много интересни неща си написал в „самопризнанията“. Следя почти всички блогъри, които се включиха в играта на Пламен и дотук всичко написано ми доставя огромно удоволствие. Все пак не си споменал защо си заминал за Африка. Би ми било интересно да науча.
Поздрави!
Пламен @blogatstvo и Майк @mikeramm – Първата ми тайна ми дава големи предимства при намирането на приятели. Показвам си първо отрицателните черти, щото всеки приятел трябва да може да ме търпи с тях. Така пресявам хората около себе си, което е добре за мен, и им спестявам разочарованието от мен, което е добро за тях. Радвам се, че и двамата не сте си останали на нехаресването, защото аз ви харесвам 🙂 Майк, заминах за ЮАР защото по душа съм авантюрист и след като нямах какво да ме задържа в България, реших да се пробвам другаде. ЮАР бе избрана, като страна… Прочети нататък »
Еми в това е играта 🙂 Да ги споделиш тайните не само на приятели 🙂 Статията е готина и ще прочета и други от теб.
Макс, за мен тайните очертават границите на страхът като територия, която обитава човешкият дух.
Ако нямаме тайни, значи не живеем затворени в гранични предели. Свободни сме.
Нищо не е тайно, за да не стане знайно. То затова е тайно, за да стане знайно. Всеки, който си мисли, че има тайни се заблуждава. Това, което всеки трябва да знае, ще го узнае. Бъдете праведни пред Бога, не пред човеците! Страхувайте се само от Него, останалото стига само до кръста, после е недосегаемо, а това принадлежи на друго време и друг свят. И от страх можеш да се умориш.