Скука
Скука

Тази вечер нищо няма да пиша.
Не… Аз си пиша, ама нищо не пиша.
Пиша си ей така, от скука.

Преди да почна да не пиша, реших да си намеря картинка за писаницата.

Тази снимка на симпатягата в ляво е взета от писаница, която е родена също от скука.
I am not sure what I am going to write, I just know that i need to write…
„Не съм сигурен, – казва човекът – какво ще напиша, просто знам, че трябва да пиша.“
И аз не знам какво ще напиша, но не съм сигурен, че трябва да пиша.
Затова и предупредих в началото, че нищо няма да пиша.
Последната ми писаница беше за моите изсмукани от пръстите десет малки „тайни“.
Сега си мисля, що не им казах, че вече не чета.
Отдавна не чета книги.
Скучни са ми.
О, излъгах.
Скоро прочетох първите два тома на Български Хроники от Стефан Цанев.
А, и „Българите, романтична история“ на Цано Цанов, ама това беше преди половин година. (От скука почнах и връзки към книги да ви пускам. Втората връзка е към безплатно електронно копие)

Та какво исках да не напиша?
Забравих…

Вчера местихме мебели у дома и намерихме липсващата гилза от опита за обир у дома.
Предположението, че е стреляно с по-малък калибър патрони се оказа вярно. Гилзата е раздута.
По-интересното е че намерихме няколко оловни парчета от липсващия куршум.
Куршумът се е пръснал на парчета.
Предполагам, че смотанякът е уцелил водопроводния ключ на другия смотаняк в момента в който оня ми е нанасял удар или се е опитвал да го направи.
Оказва се, че чернилката ми е спасила живота.
Ако ги хванат ще му благодаря и ще помоля да го освободят.
Ама пък няма да е честно да пуснат този дето ми накълца главата, а този дето не ме е уцелил с пистолета да го съдят.
Ще помоля да пуснат и него.

Инсталирах си Ubuntu и за втори път разбрах колко са глупави хората.
Първият път беше преди половин година, когато пак си инсталирах Ubuntu.
Защо хората крадат или плащат за Windows, след като нещо МНОГО ПО-ДОБРО се дава без пари?
Скарах се на жена ми и й казах, че трябва да свикне с по-доброто, щото вече няма връщане към Windows.

Ще трябва да си купя нов телефон, ако не искам да се сбръчкам от скука.
Ама в Африка новите телефони идват с половин година закъснение, та ме е страх да прочета какви телефони са излезли по света, че ще псувам половин година докато дойдат и при нас.

Вие още ли четете!?
Май и вас ви е налегнала скуката, щом чак до тук стигнахте в тази писаница.

Ще организирам политическа партия.
И без туй имам само десет малки тайни.
Не съм пожарникар, не съм педерас, не съм фашист, не съм бил цар, не съм изневерявал на жена си (ако щете вярвайте), роднините ми нямат банки и не са участвали в приватизацията.

Глей к’ъв съм глупав!
Българският народ никога няма да гласува за такъв безличен политик.
Българите не обичат скуката.
Те си избират политици, които да псуват, щото ракията върви най-добре с псувня и ако има салата.

Няма да организирам политическа партия.
Ванга обеща някой да дойде отвън и да оправи България.
Аз ще дойда след него… ако доживея.


…….
……….

Жена ми е виновна.
Останах без бира тази вечер.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаДесет малки тайни
следваща писаницаИво Сиромахов, известен чрез Слави Трифонов
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари