скука

Скука

Тази вечер нищо няма да пиша.
Не… Аз си пиша, ама нищо не пиша.
Пиша си ей така, от скука.

Преди да почна да не пиша, реших да си намеря картинка за писаницата.

Тази снимка на симпатягата в ляво е взета от писаница, която е родена също от скука.
I am not sure what I am going to write, I just know that i need to write…
„Не съм сигурен, – казва човекът – какво ще напиша, просто знам, че трябва да пиша.“
И аз не знам какво ще напиша, но не съм сигурен, че трябва да пиша.
Затова и предупредих в началото, че нищо няма да пиша.
Последната ми писаница беше за моите изсмукани от пръстите десет малки „тайни“.
Сега си мисля, що не им казах, че вече не чета.
Отдавна не чета книги.
Скучни са ми.
О, излъгах.
Скоро прочетох първите два тома на Български Хроники от Стефан Цанев.
А, и „Българите, романтична история“ на Цано Цанов, ама това беше преди половин година. (От скука почнах и връзки към книги да ви пускам. Втората връзка е към безплатно електронно копие)
(още…)