Един Перфектен Ден

ЮАР, Йоханесбург, фермата в която живея и работя.

Сънувам.
Преди повече от седмица Пламен е направил поредната изцепка с „Един перфектен ден“, и ме кани да се присъединя.
Довечера ще трябва да напиша нещо за своя перфектен ден.
Събуждам се.

Жена ми я няма до мен.
Вече пътува към работното си място.
Няма да има секс.
Всъщност сутрешният секс е скучен.
Нещо като продължение на съня в 8:30 сутринта.
О! Вече е 8:30…
Кафе, цигара, още една цигара… и още една в тоалетната.
Какво ядох снощи!? Ооооооооххх…

9:00 Работният ден е започнал преди един час.
В дърводелската работилница съм.
Добре че ми е в двора. Никога не закъснявам, даже и да не вляза в нея навреме.
Не ми се работи.
Трябва да купя панти за вратите на шкафовете.
Паля Опела.
Не е перфектният автомобил но си го обичам.

10:00 На тротоара някакъв черен брат се предлага като квалифициран дърводелец.
Спирам встрани от пътя и го викам на интервю.
От Зимбабве, с редовни документи, завършил е средно образование за дърводелец.
Каква надница иска? – почти колкото моята.
Отдавна търся помощник, но нямам късмет и с този.
Не е перфектния ми ден…

Пред колата ми спира полицейски автомобил.
Двама полицаи (единият с автомат) излизат на скорост и се спускат към мен и интервюирания зимбабвиец.
Той вече е с ръце опряни на колата ми, старателно претърсван от полицая с автомата.
Другият ме кани да изляза от колата си.
Излизам в недоумение.
„Lift your hands up – командва ми полицаят – Not your perfect day, eh?“ – и почва да ме претърсва.
„WTF – мисля си – тоя ми нарушава правата“
Но не се противя, щото ми е интересно да бъда с нарушени права.
Чувствам се като престъпник, който ще се изплъзне на полицията, щото предвидливо е оставил дрогата в другия Опел на близкия паркинг.

„Perfect“
„What!?“ – чудя се кое му е перфектното.
„You’r clean“ – почти разочаровано ми обяснява перфектността на ситуацията полицаят и се мята обратно в автомобила си.

Кефя се.
Никога не ми се е случвало нещо подобно и едва ли ще ми се случи отново.
Като при всяко интервю, вземам телефона на „квалифицираният дърводелец“ и му обещавам да му се обадя.

Тръгвам след полицейския автомобил.
В моята посока е.
Задната му лява гума е спукана.
Изравнявам се с него от ляво, отварям прозореца и извиквам към полицая:
„You have а flat tyre!“ – и соча задната гума.
Полицаят отваря врата, поглежда към задната си гума и се блъска в спрелия на светофара товарен автомобил.
„Not your perfect day, eh?“ – извиквам към него и завивам в ляво на зелена стрелка.

Чувствам се като престъпник, който току що е изиграл гадните полицаи на пътя.
„Perfect“ – гадна мисъл…

11:00 На черния път към фермата съм.
Някаква черна жена с увито дете в ръцете ми маха да спра.
Спирам.
Сигурно й трябва помощ или ме стопира.
Приближава се към мен и изважда пистолет от вързопа, в който трябва да е детето й.
„Get out !“
Излизам, щото между пистолета и главата ми има само три сантиметра.
Оная хвърля вързопа в колата, качва се, включва на първа и… колата изгасва, щото съединителя отделя на няколко милиметра от пода.
Опитва да запали, но не-перфектният ми Опел пали трудно когато е топъл, и то само ако не докосвам педала на газта.
Излиза от колата и захвърля ключовете през оградата на съседната ферма.
„Walk and don’t turn back!“ – сочи с пистолета прашния път пред мен, и аз тръгвам да ходя.
Не я чувам зад мен.
От завоя пред мен се подава автомобил и с пълна газ ме разминава.
Чувам го да спира за момент и с превъртане на гумите да потегля отново.
Обръщам се.
Аз и Опела сме сами на пътя.
Изчаквам фината пепел да се спусне на мястото си.
Наистина сме сами.

Връщам се.
Звъня на интеркома на фермата, в която лежат ключовете на не-перфектния ми Опел.
Обяснявам набързо и човекът ме разбира.
Идва с един ротвайлер и отваря портата.
Поглеждам кучето с питащ поглед.
„Don’t wary, he doesn’t bite when I’m around“ – успокоява ме оня, че кучето не хапе в негово присъствие.
Тръгвам напред и кучето се хвърля върху ми.
Бия му един тупаник в муцуната с лявата ръка (защо с лявата?) и то пада от метър и половина височина на левия си хълбук.
Мъжът гледа в недоумение, и ми е трудно да преценя, дали е изненадан от държанието на кучето си или от моето държание.
„Wait outside! I’ll bring you the keys“ – да чакам вън, а той ще ми донесял ключовете.
Излизам обратно преди песът да се е изправил на крака.
Мъжът ми хвърля ключовете през оградата, казвам му „thank you and sorry“, а той потупвайки ротвайлера по главата ми отвръща „You are welcome“, в което силно се съмнявам.

12:00 Обядвам.
Сандвич със сирене, авокадо и половин хладилник между две филии хляб.
Не ми се пие бира(!)
Пия кока-кола.
Май съм отказал бирата след завръщането си от България.
Една змия влиза през вратата на патиото.
Този сандвич е мокър.
Една змия… пропълзява през врата и се изгубва в коридора…
Една ЗМИЯ…!!!
Трябва да полея с нафта около външните врати.
Поглеждам в коридора, но змията вече не е там.
Седем отворени врати…
Почвам от тоалетната, щото е най-лесна.
Няма я и в банята.
Кухня, трапезария, нашата спалня, гостната спалня.
Всички тенджери са на пода, гардеробите изпразнени, върху вдигнатите на една страна легла.
Не ми се мисли за офиса, от който се влиза в склада за забравени неща.
Трябва да си почина.
Отварям хладилника и вместо кока-кола изваждам една бира.
Вярно ли съм отказал бирата?
Не съм.
Heineken не е бира, а вълшебство, което може да ти покаже как една змия се изнизва през коридора, и по обратния път през патиото излиза на слънчевата морава пред къщата, където забравила пътя си, се отдава на слънчеви бани.
Няма да я убивам, защото е красива.
Тропам с крака по земята, тя неохотно се развива и изчезва в близките храсти.
Надявам се да е разбрала, че не е welcome в нашата къща.

Между 14:00 и 18:00 денят протича още по-неперфектно – нищо не се случва.

19:00 Жена ми си е у дома, вечеряли сме и ровим из компютъра за някой филм, който синът ни е преценил като подходящ за нас, свалил го е от замундата, и ни го е изпратил заедно с около 30 други филма чак в ЮАР.

20:00 Филмът е избран.
Щракам и се облягам на дивана в доволно очакване.
20th Century Fox presents… Жена ми вече спи.
Пак няма да има секс.
Всъщност вечерният секс е много скучен.
Като продължение на не-перфектен ден.
Виаграта е измислена за вечерния скучен секс, на който му липсва перфектната тръпка, донесена от перфектния ден.

Господи, колко е хубава, даже и на тази възраст (няма да казвам на колко).
Тридесет години с нея…
С какво заслужих това, Господи?

Целувам я.
„Ох, рожбо (така ми казва), много съм уморена“ – прошепва в съня си, целува ме и се обръща на другата страна.
Чувствам се като целунат от богиня.
А богините са перфектни, нали?

22:00 Трябва да пиша за Перфектния си Ден.
Заглавието естествено ще бъде:

Един Перфектен Ден