Труден - Truden

Из „Трудни Разговори“ (Стойността на Смъртта)

Започнах книга с работното заглавие „Трудни Разговори“, та пускам малък откъс от нея, с надеждата да ми кажете как харесвате стила, постройката и подходът ми към онова, което се опитвам да кажа.
Чете ли се лесно и поддържа ли интереса.
Приемам всякакви критики и предложения 🙂
И много важен въпрос: уместно ли е двамата разговарящи да са „атеистът“ и „мъдрецът“?
Питам, щото не искам някой атеист или мъдрец да се почувства обиден 😉

***

„Кажи нещо за смъртта“ – гледайки в чашата с уиски, тихо като със заглушител изстреля дълго премълчавания въпрос  атеистът.

Въпросът за смъртта е всъщност краят на една дълга мисъл.  Тя може да изглежда светкавично кратка („смъртта?“ – винаги с въпросителен) но започва от първия спомен, минава през всичко хубаво което човек помни, спира се в днес и уверено(!) продължава към далечното бъдеще.
И ако трябва да сме още по-точни,  човек никога не поставя смъртта  в някакво бъдеще.
За него смъртта е нещо чуждо, нещо което не се вмества в бъдещето, защото бъдещето е далечно продължително време. Толкова далечно и продължително, че смъртта не се вижда там, а щом не се вижда, значи не присъства.

Мъдрецът се намести по-удобно на стола, уби една муха, която ближеше нещо сладко по тезгяха и махна на бармана:
„Едно bloody mary, и напълни това нещо с черен пипер“ – посочи към пиперницата, и за по-сигурно чукна с пръст по нея.
Обърна се към атеиста и попита:
„Какво за смъртта? За моята или за твоята?“
„Има ли разлика?“ – не се учуди на въпроса му атеистът. Такива мъдрости не го впечатляваха.
„Ние сме различни с теб. Животът ни е различен и смъртта ни е различна.
Нали знаеш, че хората те оценяват и ти отвръщат според делата. За злобата получаваш злоба, за доброто – добро, за любовта – любов. Защо мислиш, че смърта е по-различна от хората?“
(още…)

Атеизъм

Атеизъм, логика и добрина

Атеизъм

Атеизъм

В последно време ми се върти из главата една писаница за Бог, атеистите и вярващите.
Даже я започнах със заглавието „За 8-цата, Бог и балъците“, ама ще запазя това заглавие за друго умуване по тази тема, а сега ще понадраскам това-онова за Бог, логиката и добрината.

Ние Българите не сме от оня сой вярващи, дето не пропускат съботното и неделното представление в църквата.
На църква ходим по празници и женитби, и когато се почувстваме забравени от Бога.
Отидем, палнем по една или няколко свещички, прекръстим се и се надяваме Оня отгоре дано да е видял, че сме си спомнили за Него, та дано и Той си спомни за нас в тия трудни дни на живота ни.

ОК, не сме много вярващи, ама вярата в днешни дни е повече традиция, и понеже за нас Българите, традиция значи празник, на Бог не е отредено много място в малкото останали ни традиции, освен на Великден и Коледа.
Щото тогава е време за ядене, пиене и подаръци.

Какво да кажем обаче за атеистите?
(още…)