Атеизъм, логика и добрина

В последно време ми се върти из главата една писаница за Бог, атеистите и вярващите.
Даже я започнах със заглавието „За 8-цата, Бог и балъците“, ама ще запазя това заглавие за друго умуване по тази тема, а сега ще понадраскам това-онова за Бог, логиката и добрината.

Ние Българите не сме от оня сой вярващи, дето не пропускат съботното и неделното представление в църквата.
На църква ходим по празници и женитби, и когато се почувстваме забравени от Бога.
Отидем, палнем по една или няколко свещички, прекръстим се и се надяваме Оня отгоре дано да е видял, че сме си спомнили за Него, та дано и Той си спомни за нас в тия трудни дни на живота ни.

ОК, не сме много вярващи, ама вярата в днешни дни е повече традиция, и понеже за нас Българите, традиция значи празник, на Бог не е отредено много място в малкото останали ни традиции, освен на Великден и Коледа.
Щото тогава е време за ядене, пиене и подаръци.

Какво да кажем обаче за атеистите?

Според направените проучвания оноло 12.7% от жителите на земята не са религиозни (не принадлежат към никоя религия, но не са обявили, че не вярват в Бог) и само 2.5% са атеисти (вярват, че Бог е измислица и няма такова нещо).

По принцип тълпата е стадо. Бързо хваща вяра на всичко и лесно се води.
ОБАЧЕ, тълпата по някое време усеща измамата и даже след десетки или стотици години се връща в правия път.
А и винаги се намира някой, който да събуди тълпата и да й покаже този прав път.

В дългата човешка история атеистите не са успели да отворят очите на тълпата и да я вкарат в „правия път на безверието“.
Защо е тази упоритост на тълпата?
Или може би е безсилие на атеизма?

Атеистите са МАКСИМАЛИСТИ
Те са хора с много ясно очертана рамка на светоглед, макар те най-често да призовават, да погледнем вън от кутията (out of the box).
И ми е чудно какво виждат вън от кутийката си, след като са напъхали всичко в нея, а вън е невъзможността да има Бог.

Ако Бог е непознаваем, логиката казва „нека той да ме познае“ и остава надеждата.
Ако Бог е несъществуващ, логиката казва „няма надежда“.
При второто остава надеждата да си напълним стомасите, да се порадваме на благополучие, да изчукаме нещо и да оставим след себе си нещо за изчукване, и нещо за онези след нас, които ще си пълнят стомасите и ще се надяват на благополучие.

Какъв е смисълът?
Няма смисъл за атеистите.

В един web site прочетох въпроса „ако атеистите не вярват в Бог, значи ли, че тяхното творчество е лишено от духовност?“
Разбира се, че е лишено от духовността, която Бог спуска върху нас.
В творчеството на атеистите липсва онази духовност, която вярващият има като стремеж към нещо по-добро от онова, което сме.
За атеиста доброто е онова, което познава във себе си и то е крайно.
За вярващия, доброто е съвършенството на Бог, към което се стремим, и то няма краен израз в нашия земен живот.
Тази духовност има дълбочината на бездънно небе.

„Съвършенството на Бог“ е любимата закачалка за атеистичния интелект.

Ако Бог е съвършен, питат те, защо е водил древните народи в кръвопролитни завоевания?

Защото такива са били хората в онези времена и чрез такива хора е трябвало да остави знанието за Себе Си, което е стигнало и до днес.

Ако Бог е съвършен и наистина е Добър, защо още в началото не е показал лицето си като лице на добър Бог, какъвто е Исус, питат умно атеистите.

Защото хората тогава са били дори по-лоши от онези, които разпънаха Исус заради учението на Любовта.
Хората са били толкова лоши, че е трябвало да им се каже, че не е добро да се убива, да се краде, да се прелюбодейства, да се злослови.
Били са толкова лоши, че майки са изяждали децата си по време на глад.
За такива лоши хора само страхът от наказание, може да възпита уважение към човешките права и свобода.

Ако Бог е добър, питат атеистите, защо е обявил хомосексуализма за отврат.

Защото хомосексуализма, като отклонение върху естествения човешки нагон има опасно деморализиращо влияние върху обществото.
Как?
Човешката сексуалност е поставена на везните на двуполовостта, където женското уравновесява мъжкото.
Мъжът има по-агресивно изразен сексуален нагон, който се уравновесява от женската умереност и либидо, което се нуждае от по фини методи за сексуално предразположение.

При хомосексуалистите липсва равновесието на двуполовостта.
Сексуалният нагон и при двамата е агресивен и е естествено да бъде агресивно присъстващ в обществото.
Няма нужда да ви показвам снимки на разголени хомосексуални паради или педераси с меки китки и полюшващи се бедра, които крещят за внимание.
Свободното битуване на хомосексуализма в обществото привнася в него тази сексуална агресивност в поведението, и откритост, която пък е основана на нуждата да се покаже сексуалната ориентация.
Докато нормалните хора няма нужда да показват своята сексуална ориентация, защото тя е видима по природа, хомосексуалистите трябва да я покажат, и така в общественото пространство се появява открито разхождаща се сексуалност, която много естествено търси вниманието на себеподобните си.

От тук нататък сами бихте могли да си обясните как хомосексуалността уронва морала, а от там ценностите и всичко останало. Затова и Бог е забранил хомосексуалността като обществено призната категория.

Атеистите не вярват на хората, което ги прави хора без чувство за уважение.

Ако Бог е добър и иска да Го следваме, защо до сега не се е показал на никого, питат атеистите.

Историята на човечеството е изпълнена с имена на пророци, които са видяли Бог, или са получили откровение от Него.
Но атеистите НЕ ВЯРВАТ на хората.
За тях всички пророци са лъжци или луди.
Затова и евреите са ги избивали с камъни и разпъвали на кръстове.
Ние Българите имахме щастието да живеем с една от най-големите пророчици на всички времена.
Мнозина (хиляди) са били свидетели на нейната дарба, но това не е доказателство за атеистите.
Защото те не са видели, или защото науката някога ще може да даде обяснение за чудесата направени от Ванга.

Атеистите са с много голямо Его. Те завиждат и са ревниви.

Защо Бог се е открил на теб, а не на мен, питат атеистите.

Защото ти не вярваш в Него и не Го търсиш, а аз мисля за него през целия си ден.
Защото никой не би ти дошъл на гости, ако знае, че го мразиш и не вярваш в добрината му.

На атеистите им липсва логика и добрина.
Липсва им и интелигентност.
Защото всеки интелигентен човек би взел, би прочел и би разбрал поне едно от всичките писания за Бог.
Всеки добър човек би приел възможността да има нещо по-добро от него, нещо по-висше.
Добрият човек би се радвал да е семенце от калдаръмче, в нозете на Еверест.
Логично е да градиш живота си край богати хора и да се надяваш още по-богати съседи да ти дойдат.
Атеистите обаче не признават богатство, което ръцете и очите им не са познали като свое, и не се радват на надеждата за живот с по-богат съсед.

И за да съм верен на себе си, ще завърша с:
Атеистите са смотаняци.
И никой атеист не трябва да се обижда, защото атеизмът в същността си е присмех и обида към всички вярващи.