Почти една седмица не съм писал в списанието си.
Какво се случи за това време?
Жена ми купи ягоди.
Много хубави на вид, червени, лъскави, като за снимка и дори ги снимах (снимката в ляво)
Отворих прозрачната красива кутийка и отхапах от най-красивата и най-зряла ягода.
О, такова нещо не бях изпитвал никога в живота си – ягодата беше… хрупкава.
Хрупкава като зелена ябълка, но с вкус и аромат на ягода.
Не мога да преценя дали това е гениално постижение на генетичното инженерство, или просто зелените ягоди в наши дни са червени и сладки…
Другото интересно през изминалата седмица беше пожарът, предизвикан от един пияница със зеленясъл ум.
Не знам дали това определение подхожда на човек без-умен, който би запалил високата изсъхнала трева в двора където живее.
Та нашият умник, пияница, подслонен от моя шеф, решил че във високата трева е лесно да се скрие всеки крадец (не, че крадците са се засилили точно към нашата ферма) и я запалил.
Няма да описвам три часовата борба с огъня и потушената като по чудо, пълзяща към съседите огнена стихия.
Сега фермата прилича на опожарено стърнище и единственото, което ме успокоява е че на пролет тревата ще израсте зелена и не задушавана от високите изсъхнали тревища и плевели.
Както изглежда, ще бъда въвлечен в производството на Английски тип селски мебели, които са доста търсени в ЮАР тия дни. Шефката на моята съпруга ме извика на разговор с предложението аз да произвеждам а тя да продава.
Не лоша идея с твърде лошо предложение за откупна цена.
Някои търговци, колкото и интелигентни да изглеждат, не могат да вденат, че китайските стоки са с ниски цени, защото са произведени в Китай (не в САЩ или ЮАР) и защото са с китайско качество…
Въпросната дама се отказа да внася китайски стоки, защото мебелите се огъват, цепят и разпадат, но иска да й произвеждам на същата цена с по-високо качество. М-м-м… мисля, че ще успея да я убедя, че цената и качеството са много тясно зависими.
Та това е за изминалата седмица – мебели, пожар и хрупкави ягоди.
Все повече се приближавам да усещането, че човечеството се движи отзад напред – от сладка зрялост към хрупкава (но не свежа) недораслост и неузрялост.
Спомням си за едно пророчество в Библията:
Mat 24:6 И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.
Mat 24:7 Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.
Mat 24:8 Но всичко това ще бъде само начало на страдания.
Mat 24:9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.
Mat 24:10 И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
Mat 24:11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
Mat 24:12 Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
И ягодите ще станат хрупкави…
