Приказка за Градината (18) – за доброто и лошото

Здравейте мили дечица!

Отдавна не съм ви разказвал приказка, но то на тия години изсмивачите нямат много време за приказки.
Ама ето, днес ще ви разкажа една едновременно миризлива и ухаеща приказка, в която се разказва за доброто и лошото.
(още…)

Имате ли избор?

Приказка за Градината (17) – за Избора

Имате ли избор?

Избор…

Здравейте, мили дечица 🙂
Ей, да не сте ме забравили!?
Щото аз не съм 😉

Този път ще ви разкажа една много къса история от приказката за градината.

Ако си спомняте, Бог бил избран за учител на селото, с подкрепата (спонсорството) на Яна.
По онова време заплатите на учителите не били като днешните и Бог доволен от възнаграждението учителствал до пенсия.
А и пенсиите по онова време не били като днешните, та париците му били пре достатъчни да си живее спокойно и достойно старините, без да се надява на коричките хляб от кофите за боклук.
То и не се намирало хляб по онова време в кофите за боклук, щото хората уважавали хляба и каквото им останело, давали го на птичките, на сърничките, и на другите там животинки, които живеели в мир с хората, без да се плашат, че ще им изсекат горите и ще ги запишат в червената книга на човешката бездушност.
(още…)

Как да си направим Бог

...

Хм… това заглавие не ми подхожда.
Ама пък подхожда на любителите на църковната вяра.

Значи, вземате една чужда религия и нейните писания. (Не е нужно да ги четете или разбирате)
Събирате всички писания, които сте (и не сте) прочели в том I-ви, и казвате, че това е преди Бог да дойде.
После събирате всички писания от Ученици и следовници на Бог, и правите II-ри том, и казвате, че това е след като Бог е дошъл и преди отново да дойде.

Сега може да чакате Бог.
(още…)

Овча приказка (за)в бъдеще време със сексуални (под)мисли

Законопроектът на МВР за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който предвижда въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и интернет от МВР, беше приет на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Има два начина да задържиш вниманието на хората:
1) като ги накараш да те обичат
2) като ги накараш да те мразят

Ако хората можеха истински да обичат, щяха да са богове.
Остава втората възможност – накарай ги да те мразят, за да чуват какво им говориш.

Преди изборите направих всичко възможно да ме намрази мнозинството, но очевидно българското овчедушие не е способно дори на омраза.
Което е добре, щото това ви приближава към божият агнец, но както се вижда има още много да пасете и блеете в шепите си (за да не се чува, щото вече е опасно), преди да станете достойни за царството небесно.
Там обаче не приемат вкупом (на стада) а по единично.
Затова българите трябва да се научат да мислят личностно, а не стадно.
(още…)

Приказка за Градината (13) – за играта

Здравейте, Мили Дечица!
Днешното продължение на приказката ще бъде за най-най-малките ми Приятели.
И за най-хубавото нещо, Бог естествено.

Аз знам, че много от вас са питали майките и бащите си за Бог.
Да де… Не защото не знаете, а за да ги изпитате.
Или по-скоро да си поиграете с мама и тате на въпроси и отговори.
Хе-хе…
Много са смешни отговорите на възрастните, нали.
Колкото по-възрастен, толкова по-смешно.
„Бог, бабиното, е един мноооого стар белобрад дядо, който живее на небето”
или (още…)

Приказка за Градината (12) – за последователите

Стръвни последователи

Стръвни последователи

И така, след като коня отвеял Бог в незнайна посока, Те (Бог и коня) се спрели в незнаен край където селяните много обичали да следват.
Те били истински последователи.
Тръгва някой на някъде и всички селяни го следват.
После друг кривне и те след него.
Така се озовавали в чужди ниви, легла, мъзета и всичко чуждо каквото се сетите.
Да-а…
Тези селяни били всеизвестни с последователността си в следването.

И щом Бог се появил в селото, веднага се намерил заобиколен от последователи.
Естествено селяните на минутата се информирали кой е срещу тях и като чули името „Бог“, последователност блеснала в очите им, заковани в гърба на Бог.

Отива Бог до поилото, селяните след него.
„Що ви е, бре!? – чуди се Бог. – Коня си ще поя…“
А те: „Хубав кон… Ще гледаме как го поиш.“
Отваря Бог бохчата да похапне, а селяните връз него да видят какво ще яде.
„Не сте ли виждали лук и сирене, бре хора?“ – чуди се Бог.
„По колко пъти сдъвкваш?“ – гледат го в устата и броят последователите.

Накрая Бог се примирил (както обикновено прави) и свикнал (освен в нужника) със следващите го тълпи.
А селяните го следвали, наблюдавали и питали за всичко.
(още…)