Приказка за Градината (18) – за доброто и лошото

Публикувано от Труден на

Здравейте мили дечица!

Отдавна не съм ви разказвал приказка, но то на тия години изсмивачите нямат много време за приказки.
Ама ето, днес ще ви разкажа една едновременно миризлива и ухаеща приказка, в която се разказва за доброто и лошото.

Имало един човек, който живеел живота си, съдейки нещата като добри и лоши.
„Добър ден беше днес – преценявал деня той – не като вчера, лош та отвратителен.“
Или, „баси отвратителния човек! Баща му такъв добряк, а той отврат!“

Така живеел човекът, и животът му бил низ от добри и лоши неща. Живеел в свят където лошото винаги пречело на доброто, а доброто не било достатъчно за да го направи щастлив.
Срещнал го един ден Бог на улицата, точно когато оня с погнуса заобикалял едно голямо лайно на тротоара, и чул мислите му: „какви са тия изроди дето серат на тротоара, бе д’еба маймуните му д’еба!?“.
И решил Бог да му даде урок.
Взел Бог лайното и на сутринта го изпляскал точно на пътеката пред жилищния блок на човека.
Излязъл човекът за работа, тръгнал по натрошените плочки на пътеката, и докато погледът му шарел напред да избере по-здравите за стъпване, що да види – едно голямо лайно, същото като вчерашното, изпльоскано на средата на пътеката. Спрял се в погнуса и решил да мине през горичката в ляво, откъдето пътя до спирката бил много по-дълъг, но поне не така миризлив, като онова пред него.
На връщане от работа, човекът пак минал през горичката, и на пътеката проверил дали лайното си е все още там. Там си било.

На другата сутрин, пак отдалече се вгледал за лайното на пътеката, но кой ще изчисти такова отвратително лайно? – там си било, все така миризливо и отвратително.
Вечерта пак минал през горичката, но този път не се и сетил да погледне дали гнусотията си е все още там.
На сутринта без и да се замисли, човекът тръгнал през горичката.

А пътят през горичката бил толкова красив! Вековни дървета, храсти, цветя, птички пеят, ухае на свежо… Макар и много по-дълъг, пътят от там се харесал на човека, и той дори почнал да излиза по-рано за работа, та да има време да се наслади на красотата на природата.

Било сухо и горещо лято.

Знойните лъчи на слънцето като във фурна изпичали лайното, и понякога човекът усещал лошата миризма, но я усещал като както му казват в изкуството, като „контрапункт“ на приятния, свеж аромат на гората, в чиято прохлада бързал да се потопи.

Минал месец, минали два, и една нощ страхотна буря се извила над панеления блок на човека.
На сутринта слънцето отново окъпало с мека топлина пътеката пред блока, и човекът преди да завие към горичката, погледнал случайно напред и що да види, лайното го нямало. Бурята го била отмила и наторила с него цепнатините между натрошените плочки.
„Я да мина по прекия път, че го забравих вече.“ – помислил си човекът, и  набързо прецапал между локвичките и разклатените плочки, който му пръскали вода под крачолите.
Вечерта пак по пътеката се върнал, че бързал за вечеря с жената и децата.
На другата сутрин, окъснял човекът пак минал по пътеката и така забравил за пътя през горичката.
И така се върнал на стария и по пряк път, докато един ден що да види, ново, съвсем прясно лайно на пътеката!

Замислил се човекът докато минавал покрай него, но този път мисълта му не била в отвратителното гнусотия, а в горичката през която щял да мине на сутринта.

„Какво нещо е животът – помислил си той. Една буря може да отмие най-доброто нещо в живота ти.“
И не си мислел за лайното, а за хубавия път през горичката, която бурята отмила от живота му, отмивайки лайното от пътеката.

На сутринта човекът минал покрай Бог, който бил поседнал на една пейка в горичката.
„Добро утро, старче – поздравил той. – Как е животът?“
„Добре е, добре е – отвърнал Бог – Ето седя си тук и размишлявам за доброто и лошото.“
Човекът се спрял и се усмихнал щастлив, че има своя отговор на това умуване:
„Няма по-добро нещо – казал той – от едно лайно, изсрано на правилното място.“

Та това е приказката за доброто и лошото, мили дечица.
И сега да не тръгнете да помагате на хората като им серете на пътя!
Оставете тази работа на Бог, а вие го правете там където няма да пречите на никого.

Айде, до следващата приказка.


Труден

Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари
0
Споделете своето мнениеx