Приказка за Градината (18) – за доброто и лошото

Здравейте мили дечица!

Отдавна не съм ви разказвал приказка, но то на тия години изсмивачите нямат много време за приказки.
Ама ето, днес ще ви разкажа една едновременно миризлива и ухаеща приказка, в която се разказва за доброто и лошото.
(още…)

Труден - Truden

Из „Трудни Разговори“ (Стойността на Смъртта)

Започнах книга с работното заглавие „Трудни Разговори“, та пускам малък откъс от нея, с надеждата да ми кажете как харесвате стила, постройката и подходът ми към онова, което се опитвам да кажа.
Чете ли се лесно и поддържа ли интереса.
Приемам всякакви критики и предложения 🙂
И много важен въпрос: уместно ли е двамата разговарящи да са „атеистът“ и „мъдрецът“?
Питам, щото не искам някой атеист или мъдрец да се почувства обиден 😉

***

„Кажи нещо за смъртта“ – гледайки в чашата с уиски, тихо като със заглушител изстреля дълго премълчавания въпрос  атеистът.

Въпросът за смъртта е всъщност краят на една дълга мисъл.  Тя може да изглежда светкавично кратка („смъртта?“ – винаги с въпросителен) но започва от първия спомен, минава през всичко хубаво което човек помни, спира се в днес и уверено(!) продължава към далечното бъдеще.
И ако трябва да сме още по-точни,  човек никога не поставя смъртта  в някакво бъдеще.
За него смъртта е нещо чуждо, нещо което не се вмества в бъдещето, защото бъдещето е далечно продължително време. Толкова далечно и продължително, че смъртта не се вижда там, а щом не се вижда, значи не присъства.

Мъдрецът се намести по-удобно на стола, уби една муха, която ближеше нещо сладко по тезгяха и махна на бармана:
„Едно bloody mary, и напълни това нещо с черен пипер“ – посочи към пиперницата, и за по-сигурно чукна с пръст по нея.
Обърна се към атеиста и попита:
„Какво за смъртта? За моята или за твоята?“
„Има ли разлика?“ – не се учуди на въпроса му атеистът. Такива мъдрости не го впечатляваха.
„Ние сме различни с теб. Животът ни е различен и смъртта ни е различна.
Нали знаеш, че хората те оценяват и ти отвръщат според делата. За злобата получаваш злоба, за доброто – добро, за любовта – любов. Защо мислиш, че смърта е по-различна от хората?“
(още…)

Имате ли избор?

Приказка за Градината (17) – за Избора

Имате ли избор?

Избор…

Здравейте, мили дечица 🙂
Ей, да не сте ме забравили!?
Щото аз не съм 😉

Този път ще ви разкажа една много къса история от приказката за градината.

Ако си спомняте, Бог бил избран за учител на селото, с подкрепата (спонсорството) на Яна.
По онова време заплатите на учителите не били като днешните и Бог доволен от възнаграждението учителствал до пенсия.
А и пенсиите по онова време не били като днешните, та париците му били пре достатъчни да си живее спокойно и достойно старините, без да се надява на коричките хляб от кофите за боклук.
То и не се намирало хляб по онова време в кофите за боклук, щото хората уважавали хляба и каквото им останело, давали го на птичките, на сърничките, и на другите там животинки, които живеели в мир с хората, без да се плашат, че ще им изсекат горите и ще ги запишат в червената книга на човешката бездушност.
(още…)

Ан, името на Първия

Приказка за Градината (16) – за Хората и човеците

Здравейте мили дечица. В днешната приказка ще разберете, защо някои от вас са Хора, а другите са човеци. – – – Преди мнооого много години нашата България била мнооого много голяма държава. Границите ни са се разливали по далечни земи и са носели животворна влага на жадните за знание варвари Прочетете повече…

На мегдана

Приказка за Градината (15) – за Доброто, което не познаваме

На мегдана

(снимка от http://goo.gl/EzQbj)

Здравейте мили дечица!
Ето го и петнайстото издание на Приказката за Градината.
В това декемврийско издание ще ви разкажа за непознатото Добро, чието рождение празнуваме на днешния и утрешен ден.

***

Било 25 Декември и всички селяни друсали хоро на мегдана за рождения ден на Бог.
Понеже е казано, че където двама или трима са се събрали в Негово име, Той е там между тях, Бог естествено бил на мегдана, между селяните, маскиран разбира се като човек.
(още…)

на село

Дико (за Любовта)

Дико беше потънал до гуша в лайна. Буквално. И ако дворният клозет на родната му къща в Дренково бе по-дълбок, отдавна щеше да се е налапал с лайната на цялата си рода. Опипа гредата пред себе си. Не изглеждаше прогнила. Надигна се, прихвана я здраво с хлъзгавите си ръце и Прочетете повече…