Отдавна не съм ви разказвал приказка, но то на тия години изсмивачите нямат много време за приказки.
Ама ето, днес ще ви разкажа една едновременно миризлива и ухаеща приказка, в която се разказва за доброто и лошото.
(още…)
Избор…
Здравейте, мили дечица 🙂
Ей, да не сте ме забравили!?
Щото аз не съм 😉
Този път ще ви разкажа една много къса история от приказката за градината.
Ако си спомняте, Бог бил избран за учител на селото, с подкрепата (спонсорството) на Яна.
По онова време заплатите на учителите не били като днешните и Бог доволен от възнаграждението учителствал до пенсия.
А и пенсиите по онова време не били като днешните, та париците му били пре достатъчни да си живее спокойно и достойно старините, без да се надява на коричките хляб от кофите за боклук.
То и не се намирало хляб по онова време в кофите за боклук, щото хората уважавали хляба и каквото им останело, давали го на птичките, на сърничките, и на другите там животинки, които живеели в мир с хората, без да се плашат, че ще им изсекат горите и ще ги запишат в червената книга на човешката бездушност.
(още…)
Здравейте мили дечица. В днешната приказка ще разберете, защо някои от вас са Хора, а другите са човеци. – – – Преди мнооого много години нашата България била мнооого много голяма държава. Границите ни са се разливали по далечни земи и са носели животворна влага на жадните за знание варвари Прочетете повече…
(снимка от http://goo.gl/EzQbj)
Здравейте мили дечица!
Ето го и петнайстото издание на Приказката за Градината.
В това декемврийско издание ще ви разкажа за непознатото Добро, чието рождение празнуваме на днешния и утрешен ден.
***
Било 25 Декември и всички селяни друсали хоро на мегдана за рождения ден на Бог.
Понеже е казано, че където двама или трима са се събрали в Негово име, Той е там между тях, Бог естествено бил на мегдана, между селяните, маскиран разбира се като човек.
(още…)
Човекът и животното
Снимка от www.ilovedesign.com
Здравейте, мили дечица.
Усещам как някои от вас вече се притесняват, че доста дълго време се задържахме на тринайстата серия.
Няма да казвам „затова бързам да ви разкажа четиринайстата“, щото хич не съм се разбързил, но ето че ѝ дойде времето и на нея.
Цялата тази история е малко пообъркана от предишните изсмивачи, и дори в най-добре изсмяната книга Библията, истината стои захлупена между две страници.
Хайде да погледнем какво пише на първата страничка.
Захванал се Бог за работа и създал небето, земята, водата, горите, животните и там каквото решил че е нужно на този свят и най-накрая решил, че на света му трябва и човек.
И създал Бог човека.
По свой образ и подобие го създал.
Мъж и жена го(ги) създал.
Здравейте, Мили Дечица!
Днешното продължение на приказката ще бъде за най-най-малките ми Приятели.
И за най-хубавото нещо, Бог естествено.
Аз знам, че много от вас са питали майките и бащите си за Бог.
Да де… Не защото не знаете, а за да ги изпитате.
Или по-скоро да си поиграете с мама и тате на въпроси и отговори.
Хе-хе…
Много са смешни отговорите на възрастните, нали.
Колкото по-възрастен, толкова по-смешно.
„Бог, бабиното, е един мноооого стар белобрад дядо, който живее на небето”
или (още…)