Приказка за Градината

Апокрифна приказка

Имам една поредица Приказка за Градината, но това, което следва не е от там. Това е апокриф (картинката също), който се държи на скрито заради доброто на България.
ОК, доброто свърши и вече можем да го изкараме на бял свят (апокрифа със злото).

***

...Един ден, както си се разхождал по земята, Бог се натъкнал на една малка, но много разделена групичка от индивиди, които се опитвали да представляват общност (нация, народ или нещо от сорта)
Тези индивиди се били накупчили на тайфички с различни цветове но с един отенък – червено.
Синьото червенеело, кафявото напечено до червено, червеното много червено, турското и то червено, а не турско синьо, каквото се знаело по тия земи.

Приближил се Бог към индивидите и поздравил:
„Баксана, иншанлар!“
Ония попритихнали и се обърнали почудено.
„Мерхаба“ – смутено сменил поздрава Бог.
??? – гледали го индивидите.
„Юй гюнлер, аркадашлар“ – упорствал Бог.
(още…)

От Труден, преди

Приказка за Градината (6) – за изсмивача

ИзсмивачътДнес, мили дечица, докато приказката продължава, ще ви разкажа за изсмивача на приказката.

Вече (се) разбрахме, че приказката нито продължава утре, нито „ще продължи” днес.
Тя просто продължава.
От както Бог пристъпил през вратичката, приказката П Р О Д Ъ Л Ж А В А.
(още…)

От Труден, преди

Приказка за градината(5) – за съботата

И Бог решил да починеАз много се надявам, че докато изсмея тази приказка (ако въобще я изсмея цялата), ще престана да се изсмявам грешно.
Не че грешното изсмяване е грешно (защото никой не се изсмява грешно), ама води до грешно безсмислене.
Ето например, изсмяването „Приказката ще продължи” е в утрешно граматическо време, а утре го няма в приказката от няколко днес.
Даже не от няколко днес, щото днес го няма вече, ами въобще(никак, съвсем, изцяло, заникога) го няма.
(още…)

От Труден, преди

Приказка за Градината(4) – за коренуването на думичките

ГрадинаТака-а-а, ето че отново сме днес.
Упс, пак направих грешка… две грешки (за сега)
Първо: „Упс“ си има много точно българско смехуване – „Хопала-а-а-а…“, и не е редно да ползвам думички, чиито чужд корен даже не знам, защото най-вероятно нямат такъв.
А пък „Хопала-а-а-а…“ е много точно възклицание, макар че може да ползва много „а“-та преди многоточието.
Освен това си има и корен – „хоп“, което в съчетание с „ала“ дава много вярно значение на възклицанието.
Гледайте: хоп, ала…
А?
Усещате ли го?
Казвате „хоп“, ала не е точно „хоп“, и многоточието на края дава едно многозначително уточнение и потвърждение…
Хе-хе…
Много точно възклицание.
(още…)

От Труден, преди

Приказка за Градината(3) – за изсмяването

ИзсмяванетоСедял си Бог на средата на полянката и търпеливо чакал утре, за да продължим тази приказка…

Ето че вече е утре и можем да продължим.
„Какво?“ – чакайте, че Бог нещо иска да ми изсмее.

Смехувам си с него….
Още си смехувам…

ОК (това на Български значи нещо като „добре“), ясно…
Има малко объркване между нашето говорене и смехуването на Бог.

Вярно е, че сега не е утре, ами е днес, но днес вчера беше утре.
Това обясних на Бог, но той ми изсмя, че днес няма минало време, а само сегашно, което прави невъзможно днес вчера да е БИЛО утре.
Аз се опитвам да му изсмея, че няма значение дали сме утре или днес, щом е време за приказката, но той настоява че приказката може да бъде продължена само утре.
„Ама утре никога няма да стане днес…“ – изсмях му аз.
„Тогава трябва да се изсмяваш правилно, за да не стават грешки – ми каза Бог – Ако трябва да чакам утре, за да дойда в приказката ви, никога няма да ме дочакате“
Съгласих се, че в така изсмяната мисъл има Божия Истина, и сега ще ви помоля да се върнем на мястото, където приказката завършва по този грешно казан начин.
(още…)

От Труден, преди