Апокрифна приказка

Имам една поредица Приказка за Градината, но това, което следва не е от там. Това е апокриф (картинката също), който се държи на скрито заради доброто на България.
ОК, доброто свърши и вече можем да го изкараме на бял свят (апокрифа със злото).

***

Един ден, както си се разхождал по земята, Бог се натъкнал на една малка, но много разделена групичка от индивиди, които се опитвали да представляват общност (нация, народ или нещо от сорта)
Тези индивиди се били накупчили на тайфички с различни цветове но с един отенък – червено.
Синьото червенеело, кафявото напечено до червено, червеното много червено, турското и то червено, а не турско синьо, каквото се знаело по тия земи.

Приближил се Бог към индивидите и поздравил:
„Баксана, иншанлар!“
Ония попритихнали и се обърнали почудено.
„Мерхаба“ – смутено сменил поздрава Бог.
??? – гледали го индивидите.
„Юй гюнлер, аркадашлар“ – упорствал Бог.

Най-после един индивид се измъкнал от моментното раздразнение и се провикнал от другия край на тълпата.
„Тук е България е-е-ей. Говори на български!“
„Ha, vse o6te li e balgariq tuka?“ – стъписал се Бог, извадил си телефона да види коя дата сочи календара и замислено се почесал по главата.
Понадигнал се на пръсти, поогледал се и попитал:
„Нямате ли вече ДПС?“
„Има как да няма – обадил се току в ухото му един гладен Българин – Нали Доган разпределя порциите.“

Чак сега Бог кликнал какво става тук.
„Прегрупирате ли се?“ – попитал той.
??? – ново учудване.
„Политиците… прегрупирате си политиците, казвам. Предизборно…“
„Не бе! – предишният раздразнително отегчен индивид – Обсъждаме, че ТРЯБВА да гласуваме“ – натъртва на ТРЯБВА, вече не толкова отегчено, а почти разпалено.
„Браво! – окуражително възкликнал Бог – Гласувайте.“
„Ама всички“ – почти вкупом изревали индивидите.
„Всички, де. Няма какво да го обсъждате. Виждам, че сте го решили“ – съгласил се Бог.
„Ама трябва да се гласува“ – обадили се тия най-близо до Бог.
??? – този път учудването било на Бог.
Почнал притиснително да се оглежда, и мисълта, че нещо не е наред все по-дълбоко го зачовъркала.
„Не се чуди, щото ако не гласуваш, даваш гласа си на Доган“ – светнал го един индивид.
Не че спрял да се чуди, но за да излезе от положението на невежа, Бог пламенно заявил:
„ОК, ще гласувам. За БСП.“
„НЕ, НЕ, НЕ, Не… не…е…“ – изревала тълпата от индивиди.
„Ако гласуваш за БСП, даваш гласа си на ДПС и вайсa-върса“ – бил моменталния отговор.
„Мммм… Синята коалиция“ – въодушевено сменил цвета Бог.
„Моментално даваш гласа си на бат’ Бойко“ – още по-въодушевено му отговорила тълпата.
„…и вайса-върса?“ – въпросително се огледал Бог.
„Точно така. Бързо схващаш.“ – похвалил го един индивид.
„АТАКА?“
„Все едно не си гласувал за тях, щото ще се наведат на победителя“
„Зелените?“
„Глас за малките е глас за големите“
??? – пак се учудил Бог.
„Ако гласуваш за аутсайдер, гласът ти се разпределя за инсайдерите“

Главата на Бог вече пушела.
„ОК – уморено въздъхнал той – за кого да гласувам“
„Няма значение. Важното е да се гласува, ако си патриот и ако искаш да създадеш бъдеще на децата си.“
„Ако си истински родолюбец – подел друг индивид – трябва отговорно да пристъпиш към урната и да дадеш своя глас за България и Европа.“
„Трябва да покажем на света, че българският народ има отговорността и достойнството на равен партньор в Европейската Общност.“
„Стига са ни третирали като турска провинция…“
„Не бе, като руска…“
„Като съветска, бе!“
„Вън чифутите от България!“
„Не бе, турците…“
„България е наша!“
„Не бе, Македония…“
„Млъквай бе, пожарникар!“
„Ти ли ша ми кажещ, бе ватман!?“
„Мутра…“
„Гей..“
„О, вече триста и петдесето обещание да ми го хакнеш…“
„Я пуснете малко чалга, бе е-е-ей!“
„Частушки, частушки пуснете…“
„И газ…“
„И аванта…“
„Я дигни дамаджаната, бре..“
„И две три джамии…“

Всички някак си естествено забравили за Бог.
И Бог си тръгнал от България.