Президентски избори! Пропаганда! Отново промивки, плюене, псуване и просташко мятане на кебапи, кюфтаци и обещания за простолюдието. Защото простолюдието е мнозинство и то е което печели изборите. Нали сме демокрация все пак – мнозинството е на власт чрез своите избраници. Простолюдието обича уличен език. Обича да му се каже, че Прочетете повече…
Преди няколко дни докато пишех за по-голямото и по-малкото зло, се сетих как по социалистическо време ни водеха под строй да гласуваме и отечественофронтовци от ранни зори звъняха по звънците на жилищните блокове да ни подканят към урните.
В ония времена негласуващите бяха народни врагове, които не желаят светлото бъдеще на своя отруден народ, а днес какво? – погледнах с ужас към себе си, не съм гласувал от 20 години.
И си помислих, ма’а му стара, не може да не ни задължат и при демокрацията да гласуваме.
Щото то ако никой не гласува, значи никой не вярва на светлото бъдеще (не че не го иска), а недоверието говори лошо за демокрацията и за онези които демократично ни водят по нейния светъл път.
(още…)
кое е по–голямото зло – правописът и граматиката във фейсбук статусите на протестиращи и на преподаватели в софийския университет (хора, които владеят по принцип граматиката и правописа, но във фб не ги прилагат) или мафията и олигархията? талантлив журналист се опитва да ме убеждава, че правописът във фейсбук статуси е истинският проблем. ама, сериозно ли? (Константин Павлов)
Горният въпрос отново ме хвърли в дълбока тревога относно положението в което се намира нашето общество.
Вече дори не говорим за култура, а за приемлива неграмотност.
Кое е по-голямото зло, пита Комитата, който въпрос ни прехвърля към внушението за по-малкото зло, което трябва да изберем.
Откакто имаме свободата да избираме, на нас не ни се представя добър избор, а по-малко лош (по-малкото зло).
Хората свикнаха с мисълта за по-малкото зло и то нормално се загнезди в техните мънички умове.
(Не се обиждайте, защото ако умовете ни бяха големи, нямаше да имаме злото като единствен избор и да сме доволни и ГОРДИ с него.)
(още…)
България потъва в тъмните дебри на ксенофобията.
На път е да стане пример в Европейския Съюз и света за нетърпимост към чужденците.
Българите са ксенофоби!
Да заклеймим ксенофобите от АТАКА!
И като извинение за нашата мизерна българска душица, да дадем Странджа на Сирийската Армия на Свободата.
И да се върнете обратно като разгледате материала от горната връзка, щото имам още нещо да ви кажа.
Имам да ви кажа, че:
Чета изборните вълнения на Тишо Този човек е умен. Ама не много. После ще ви кажа защо. Преди двадесетина години гласувах за първи път. Поне тогава така казвах. „Гласувам за първи път – казвах аз, обсебен от „великата си мъдрост“ – защото през комунистическо, моят глас не беше ГЛАС, а Прочетете повече…
Имам една поредица Приказка за Градината, но това, което следва не е от там. Това е апокриф (картинката също), който се държи на скрито заради доброто на България.
ОК, доброто свърши и вече можем да го изкараме на бял свят (апокрифа със злото).
***
Един ден, както си се разхождал по земята, Бог се натъкнал на една малка, но много разделена групичка от индивиди, които се опитвали да представляват общност (нация, народ или нещо от сорта)
Тези индивиди се били накупчили на тайфички с различни цветове но с един отенък – червено.
Синьото червенеело, кафявото напечено до червено, червеното много червено, турското и то червено, а не турско синьо, каквото се знаело по тия земи.
Приближил се Бог към индивидите и поздравил:
„Баксана, иншанлар!“
Ония попритихнали и се обърнали почудено.
„Мерхаба“ – смутено сменил поздрава Бог.
??? – гледали го индивидите.
„Юй гюнлер, аркадашлар“ – упорствал Бог.
(още…)