Преди няколко дни докато пишех за по-голямото и по-малкото зло, се сетих как по социалистическо време ни водеха под строй да гласуваме и отечественофронтовци от ранни зори звъняха по звънците на жилищните блокове да ни подканят към урните.
В ония времена негласуващите бяха народни врагове, които не желаят светлото бъдеще на своя отруден народ, а днес какво? – погледнах с ужас към себе си, не съм гласувал от 20 години.
И си помислих, ма’а му стара, не може да не ни задължат и при демокрацията да гласуваме.
Щото то ако никой не гласува, значи никой не вярва на светлото бъдеще (не че не го иска), а недоверието говори лошо за демокрацията и за онези които демократично ни водят по нейния светъл път.

И ето, днес чета, че проучването на общественото мнение е стигнало до Иван Бедров с въпроса „За или Против въвеждането на задължително гласуване“.
Значи просветна ѝ на демокрацията.
Прищрака им в нечии кухи кратуни, че както е тръгнало, скоро парламента ще е представител на една малка противна… искам да кажа двуполюсна групичка от платени и втвърдени гласоподаватели.
То не че и сега не е почти така, ама на следващите избори властта няма да е почти, а изцяло в техни ръце; не на гласоподавателите, а на ония които са им платили и са ги втвърдили, и ще им е дадена в ръцете от целокупния Български народ.
Хем ще е по-европейски, хем и по-оправдателно; ето бе, вие ни избрахте. Всеки протест е несъгласие с другата половина от народа.
Сега не могат да го кажат, но тогава ще могат, и ако половината се вдигне на протест, другата половина ще бъде призована да го потуши.
Глей как се впуснах в черни пророчества.
Я да си изплакна главицата с малко демокрация:

1-во, както вече споменах в предишната си писаница, предлага ни се демократично да изберем злото; по-голямото или по-малкото.
2-ро, не може да се отказваме от избора си. Длъжни сме да бъдем съучастници в избора на злото; по-голямото или по-малкото.
3-то, няма трето, защото двете са ни напълно достатъчни.

При социализма нямахме никакъв избор, защото имаше само едно зло, и бяхме длъжни да гласуваме за него.
Сега вече ни се дава избор за злото, че даже ни питат дали искаме да ни задължат да гласуваме, а на нас ни е през южния поток.
Е, ми така демокрация не се прави, и щом ще ви е през оня поток, не само че ще ни задължат да ги избираме, но ще ни отнемат и избора и ще ни върнат пак в социализъма, където си имахме само едно зло, никакви протести в България и само един контра протест в братска Чехословакия.

Та, въпросът е доста сериозен и е много безотговорно да си го слагате на южния поток.
Задължителното гласуване е най-демократичната форма на избор.
И още от сега искам да предложа, да се гласува с пластмасови, магнитно подписани сини, червени, кафяви и турско сини картончета, които да са достатъчно големи, за да не могат да се глътнат или скрият в джобовете.

С братския европейски съюз, напред към светло демократично бъдеще.
Слава на НАТО, верен щит на мира.
Смърт на тероризма, авторитарните режими и всичко, което не прилича на нашата демокрация.
Вечна слава на капитализма!

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаПо-голямото и по-малкото зло
следваща писаницаАнглия 2014
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари