Лошото е, когато голямото его на политиците започне да си мисли, че по-добре от нас знае нашите интереси и пътя по който да ги защити. – Според Бисмарк, политиката е изкуство на възможното, което ще рече, че тя е въпрос на прагматизъм, а не на идеализъм. Сиреч, добрата политика си Прочетете повече…
Преди няколко дни докато пишех за по-голямото и по-малкото зло, се сетих как по социалистическо време ни водеха под строй да гласуваме и отечественофронтовци от ранни зори звъняха по звънците на жилищните блокове да ни подканят към урните.
В ония времена негласуващите бяха народни врагове, които не желаят светлото бъдеще на своя отруден народ, а днес какво? – погледнах с ужас към себе си, не съм гласувал от 20 години.
И си помислих, ма’а му стара, не може да не ни задължат и при демокрацията да гласуваме.
Щото то ако никой не гласува, значи никой не вярва на светлото бъдеще (не че не го иска), а недоверието говори лошо за демокрацията и за онези които демократично ни водят по нейния светъл път.
(още…)
кое е по–голямото зло – правописът и граматиката във фейсбук статусите на протестиращи и на преподаватели в софийския университет (хора, които владеят по принцип граматиката и правописа, но във фб не ги прилагат) или мафията и олигархията? талантлив журналист се опитва да ме убеждава, че правописът във фейсбук статуси е истинският проблем. ама, сериозно ли? (Константин Павлов)
Горният въпрос отново ме хвърли в дълбока тревога относно положението в което се намира нашето общество.
Вече дори не говорим за култура, а за приемлива неграмотност.
Кое е по-голямото зло, пита Комитата, който въпрос ни прехвърля към внушението за по-малкото зло, което трябва да изберем.
Откакто имаме свободата да избираме, на нас не ни се представя добър избор, а по-малко лош (по-малкото зло).
Хората свикнаха с мисълта за по-малкото зло и то нормално се загнезди в техните мънички умове.
(Не се обиждайте, защото ако умовете ни бяха големи, нямаше да имаме злото като единствен избор и да сме доволни и ГОРДИ с него.)
(още…)
България потъва в тъмните дебри на ксенофобията.
На път е да стане пример в Европейския Съюз и света за нетърпимост към чужденците.
Българите са ксенофоби!
Да заклеймим ксенофобите от АТАКА!
И като извинение за нашата мизерна българска душица, да дадем Странджа на Сирийската Армия на Свободата.
И да се върнете обратно като разгледате материала от горната връзка, щото имам още нещо да ви кажа.
Имам да ви кажа, че:
Преди четири години заприличах на смешник във Facebook с моите призиви да не се гласува.
В този мой блог също писах защо няма да гласувам и защо не трябва да се гласува.
Това , което се случва сега, можеше да се случи преди 4 години, и да не бъде аранжирано от политическите хиени, а от народа.
Тази политическа криза можеше да се случи тогава и да спести четири години мъки.
Още не е късно, но за да направим нещо добро за България, трябва да знаем какво се случва сега.
България е в процес на добре обмислена и подредена политическа криза.
Съжалявам, че ще разочаровам някои горещи глави, но народът пак е използван.
Не съм добър в политическите и задкулисни анализи, и няма да се впускам в подробности, защото и вие не сте добри в разбирането на политическите игри.
Но и не трябва, и не е обидно, че нямаме лукавостта и лисичето мислене на политиците.
(още…)
Преди няколко дни написах непретенциозната писаница „Има ли алтернатива политическата система?“
Коментарите във Facebook ме наведоха на по-дълбоки размишления като какво трябва да искаме?
„Ние ли сме най-умните, че да направим нещо, дето никъде по света го няма?“
„Много по-умни и по-напреднали от нас не са го направили, та ние ли ще го направим?“
„Дай ми пример, къде има такова нещо, че и ние да го направим.“
С такова мислене не се твори, а се копира. Тези които нямат самочувствие стават плагиати.
Това е робско мислене, ратайско мислене, стадно мислене, самоунижение и самопризнание в интелектуална непълноценност.
Та, първото нещо което трябва да поискаме е самочувствие на творци.
Трябва да искаме за себе си смелост за новаторство, да бъдем пионери, които не се страхуват от присмеха и размахнатия пръст на ГОЛЕМИТЕ.
Имаме го в кръвта си и някога сме били такива пионери. Обогатили сме света със славянската писменост.
Не сме се страхували и не сме се срамували да приемем нещо отхвърлено, да го направим свое и да го дадем на света.
Нашата смелост и необременено мислене е обогатило световната културна съкровищница.
(още…)