Какво се случва в България? Кой е победителят?

Преди четири години заприличах на смешник във Facebook с моите призиви да не се гласува.
В този мой блог също писах защо няма да гласувам и защо не трябва да се гласува.
Това , което се случва сега, можеше да се случи преди 4 години, и да не бъде аранжирано от политическите хиени, а от народа.
Тази политическа криза можеше да се случи тогава и да спести четири години мъки.

Още не е късно, но за да направим нещо добро за България, трябва да знаем какво се случва сега.
България е в процес на добре обмислена и подредена политическа криза.
Съжалявам, че ще разочаровам някои горещи глави, но народът пак е използван.

Не съм добър в политическите и задкулисни анализи, и няма да се впускам в подробности, защото и вие не сте добри в разбирането на политическите игри.
Но и не трябва, и не е обидно, че нямаме лукавостта и лисичето мислене на политиците.

АЕЦ Белене се очертава като голям провал на нечии надежди у нас и в Русия.
Не е заслуга на Бойко Борисов, че тази голяма хапка бе измъкната от големите зъби на вечно гладните хиени.
Защо не е негова заслуга няма да обсъждаме, по-важно е другото; Бойко трябваше да си иде.
Развръзката с Белене стана в удобните четири месеца преди новите избори.
Трябваше някак да се извика на помощ народното недоволство. То винаги върши работа.

И тогава една група партийни лидери решава, че партията „Х“ има достатъчно пари, влияние и външна подкрепа, за да повиши цените на тока точно с толкова, колкото да скърши гърба на народното търпение.
И го направи.
След това е лесно; една дума тук, няколко групи във Facebook, няколко славейчета в Twitter, партиен ръжен по места, и народния гняв се отприщва по улиците.

„Стани, стани юнак Балкански“,
че някому си нужен.

Отново моля за извинение.
Не се опитвам да умаловажа случващото се и себеотдаването на Българския народ в тази мръсна партийна игра.

Естествено от другата страна се опитаха тактики на сплашване (мутрата си е мутра), чрез полициески твърди мерки, мутренски кушии измежду демонстрантите и не много интелигентни свински контра-протести.
После
– обещания за приватизация,
– обещание за намаляване на цената на тока,
– обещание че „няма да си подам оставката“,
което обаче типично по бойковски се случи точно на обратното; цените стоят, приватизация няма да има, и оставката е подадена.

Тези, които изкараха народа на улицата потриха ръце и вече бяха готови да преговарят с правителството (което вече го няма) или с президента (който не е никакъв президент), но понеже междувременно протеста много се разклони, умните партийци с многото пари, останаха леко ошашавени като в небрано лозе, защото не бяха предвидили че народът веднъж видял се в силата си, няма да клекне на едното понижаване на цените за ток.

Забележете как всички натискат върху протестиращите с един простичък въпрос: Какво искате?
Те ви питат какво искате(!)
Ей, вие вече сте победители!
И ще сте такива, докато не им кажете какво искате.
А те само чакат да ви сложат лавровия венец.
И да се върнат обратно на своя трон.

Вече ви набиват в главиците, че протестите вървят на провал, защото никой няма ясно искане.
Не!
Не им се връзвайте!
От тук нататък няма провал.
Вие вече сте победители!

Не било разумно да се поставят 38 искания.
Вярно не е, но и в изминалите 23 години няма никакъв разум.
Неразумността на вашите искания извиква хаотичност в малките мозъчета на партийните великани.
Затова искайте неразумно, както и те грабеха без срам и разум.
Парализирани от страх те почват да ви предлагат жертви, а жертвите хапят ръката, която ги слага на жертвения олтар.
Започват да се ядат едни други и да търсят спасение на групи и по единично.
Вие побеждавате!

И от тук нататък какво?
Ясно е, че 38 искания няма да бъдат изпълнение.

Принудителен мир се постига с принудително разоръжаване.
Нашите партии са всъщност нашето оръжие, с което се опитваме да постигнем социалния модел, който мечтаем.
Грешка. Би трябвало да са, но отдавна не са.
И понеже не ни вършат работа, време е да ги захвърлим.

Давате ли си сметка, че ние сме повече от 90%, а сме дали управленческите лостове в ръцете на малка групичка, която се е отделила като управляваща каста.
Трябва ли ни тази партийно-управленска каста?
Отговорът не е труден.
Ония 10% ви карат да си мислите, че въпросът няма отговор, и че без тях не можете да се справите с управлението, защото сте необразовани, невежи, тъпи, без никаква идея за сложността на политическото и икономическо управление на една държава.
Много умело ви карат да си го мислите.

Има един парадокс.
Партиите би трябвало да са сбор от личности, но сбор от личности не се нуждае от партиен хомот.
Защото ако има хомот, има един, който дърпа юздите.
Това не е демокрация.

Демокрация е да можем да избираме личности, професионалисти, които да служат пряко на народа, а не на партийни интереси, които от своя страна обслужват интересите на едрия капитал.

Та, пак на въпроса, какво от тук нанатаък.
Вижте, пълната промяна няма да се случи за една нощ, месец или пет.
Народът вече е победител.
Може да гръмнете шампанското и да стоите още четири месеца с него пред парламента.
Колкото по-дълго на улицата, толкова по-добре.
Затова направете си големия списък с искания и стойте там докато можете.
И не се страхувайте да искате безпартийно управление.
Това те не могат да ви дадат, но това ще ги накара да дадат колкото може повече.

Един ден ще знаем какво искаме и ще имаме безпартийно управление.
Само то може да гарантира пряка грижа за народа и пряк контрол върху упражняващите тази грижа.
И светът ще идва да се учи от нас, а ние ще им пращаме учители, както сме го правили, да ги учат на А и Б в грижата за човека.

Честит да ви е Денят на Свободата!
Честит 3-ти Март!