кое е по–голямото зло – правописът и граматиката във фейсбук статусите на протестиращи и на преподаватели в софийския университет (хора, които владеят по принцип граматиката и правописа, но във фб не ги прилагат) или мафията и олигархията? талантлив журналист се опитва да ме убеждава, че правописът във фейсбук статуси е истинският проблем. ама, сериозно ли? (Константин Павлов)

Горният въпрос отново ме хвърли в дълбока тревога относно положението в което се намира нашето общество.
Вече дори не говорим за култура, а за приемлива неграмотност.
Кое е по-голямото зло, пита Комитата, който въпрос ни прехвърля към внушението за по-малкото зло, което трябва да изберем.
Откакто имаме свободата да избираме, на нас не ни се представя добър избор, а по-малко лош (по-малкото зло).
Хората свикнаха с мисълта за по-малкото зло и то нормално се загнезди в техните мънички умове.
(Не се обиждайте, защото ако умовете ни бяха големи, нямаше да имаме злото като единствен избор и да сме доволни и ГОРДИ с него.)

Лидерите които сте си избрали (аз отдавна не избирам) са променили моралните и културните ви ценности до толкова, че доброто е отстъпило място на по-малкото зло, а грамотността се приема за ненужен снобизъм.
С времето не само че сте спрели да обръщате внимание на простаците, подкупните и неграмотните, но сте започнали да отхвърляте културните, честните и умните като нещо различно от приетата норма.
Да, променили сте нормите си и когато видите някой, който не отговаря на новите просташки норми, вие го отхвърляте като черна овца, като различен от вас, като някой, който се опитва да превземе вътрешното ви просташко пространство с намерението да го превърне в нещо, в което вие нямате свое място.
Нямам намерението да обиждам, а се опитвам да подсиля цветовете, за да ви покажа правилния сюжет на картината в която живеете и в която някой ви е изрисувал както на него му е удобно.
Мъча се да ви лисна чаша студена вода в лицето, та дано се събудите, но осъзнавам, че мога да бъда приет като „някой, който се опитва да превземе вътрешното ви просташко пространство с намерението да го превърне в нещо, в което вие нямате свое място“.

България вече живее в онзи филм, наречен Идиокрация.
Още сме в началото на идиокрацията, но до десетина години тя ще е в силата си.
Сега се питате за допустимата степен на неграмотност при политиците, но скоро грамотността ще стане смешна отживелица, и не след дълго грамотността ще е злото, което ще е трън в очите ви и обект на присмех – „хахахаха glei go toia gramotnik! zagubeniak smotan!“

Забелязахте ли че в цитирания текст на Комитата няма главни букви?
Стана модерно да не се ползват главни букви и понеже умни хора като Константин Павлов не ги ползват, скоро главните букви ще станат смешни, неудобни и „нот кууул“.
За Комитата главните буквички може да не са толкова важни, когато се говори за политика, но когато политиката почне да се прави от хора, които не ползват главни букви, народът се превръща в малка безгласна буквичка, завряна някъде между запетайките, ако ги има, или между скобите – той (народът)

Хора като мен все по-често ще бъдат приемани като превъзнасящи се смотаняци, или като идиоти, които не заслужават внимание, а такива като Комитата все по-често ще бъдат на разпенения гребен на вълната.
По-малкото зло ще ви представлява в Парламента, а голямото добро ще остане в книгите, усукано от новото ви мислене.
Новото „добро“ ще почне да води войни, ще ви отнема свободите, ще ви слага белезници и ще ви забранява да протестирате, защото КОЙ ПРОТЕСТИРА СРЕЩУ ДОБРОТО.

Скоро, много скоро (а може би вече се е случило) вие ще сте лошите, а по-малкото зло ще се е превърнало в доброто срещу което се борите.
И в това аз не виждам никаква манипулация, а обикновен човешки кретенизъм.
Защото как иначе да си обясним отказът на обществото от грамотност, култура, честност и морал?

Заглавието на тази писаница е за по-голямото и по-малкото зло, та искам да попитам, къде поставяте границата между двете?
Като умни хора не е ли редно да поставим граница между тях, та да знаем, колко е допустимо да ни крадат, колко е допустимия глад, колко е допустимата неграмотност, допустимият подкуп и прочие допустимо зло.

Бъдете умни!
Опознайте злото, което избирате.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаКсенофобия – Въпроси и Отговори
следваща писаницаЩе ни задължат да ги избираме
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари