Президентски Избори
Президентски Избори

Президентски избори!
Пропаганда!
Отново промивки, плюене, псуване и просташко мятане на кебапи, кюфтаци и обещания за простолюдието.
Защото простолюдието е мнозинство и то е което печели изборите. Нали сме демокрация все пак – мнозинството е на власт чрез своите избраници.
Простолюдието обича уличен език. Обича да му се каже, че всички сме прости и точно затова точно ние сме на власт.
Простолюдието обича да бъде вкарано в един отбор, в една агитка, и твърдо да вярва в победата, независимо от броя на потрошените глави крака и пари.
Простолюдието обича да има як мъжкар за водач, който да ги обединява даже с по някой ритник ако трябва, или със заплаха, че „ако не спечелим си подавам оставката и ви оставям на пидалите, циганите и мигрантите“.
И ето го времето, когато простолюдието ще гласува за президента, който техния водач вече им е избрал.
Точно така е, мило мое простолюдие – ти ще гласуваш за вече избран президент.
Твоята агитка не е излъчвала капитан, и не е избирала нападателите и защитниците на любимият ти отбор. Ти като част от агитката нямаш глас. Ти си част от гласа на мнозинството, който трябва да утвърди избора на малцинството.

Ти не решаваш, а се подписваш с мнозинството си, върху решенията на малцинството.

Май не вдяваш какво ти казвам, мило мое простолюдие.
Ще ти обясня.
Имаше един селянин, който постави цялата политическа истина в едно късо изречение:
„Може да решава този, който има пари бе!“

Сега някой умник, интелигент или прост висшист ще ми каже, че не съм прав, но аз не говоря на тях, а на теб, мнозинство простолюдно, с чиято ръка се подписват всички решения на малцинството.
Ти си подписът и съгласието, което узаконява и най-низките страсти на малцинството, дори когато не искаш да се подпишеш с гласа си.
Не разбираш какво ти казвам?
Ще ти обясня.
Дори когато ти, мнозинството, гласуваш с „Не подкрепям никого“, техният човек ще бъде избран, и тези президентски избори, както и всички избори до края на доволния ти простолюден живот, ще носят твоя подпис на съгласие.
Един вид, мило мое мнозинство простолюдно, както и да гласуваш, ти се подписваш и узаконяваш решеното от малцинството.
А кое е това малцинство, питаш ти?
В България то е толкова малко, че можем да назовем поименно по-голямата част от него в тази къса писаница, но това няма да ни реши проблема, нито пък ще създаде проблем на малцинството. Защото както вече ти обясних, твоят подпис не решава нищо. Той само утвърждава решенията на онези с парите.

И сега ти, простолюдно множество, ще затвориш тази писаница, ще си пуснеш Глория, ще си налееш ракията и ще забравиш, а интелигентът и простият висшист ще се запитат „в капан ли сме?“.
И какво значение има отговорът на тъпия им въпрос, щом като ти доволно си пиеш ракията!?

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаRelativity of simultaneity and length contraction produce missing event
следваща писаницаПриказка за Градината (18) – за доброто и лошото
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари