Дико беше потънал до гуша в лайна. Буквално. И ако дворният клозет на родната му къща в Дренково бе по-дълбок, отдавна щеше да се е налапал с лайната на цялата си рода. Опипа гредата пред себе си. Не изглеждаше прогнила. Надигна се, прихвана я здраво с хлъзгавите си ръце и Прочетете повече…
Снимка от ahp_ibanez
Така-а-а…
Стигнахме до мястото, където смехът на Бог проговори мислите му.
Може ли да си представите? – за пръв път Бог казва нещо на смях, както човек казва нещо на глас.
В това е една от разликите между Бог и човек – човек говори на глас, а Бог говори на смях.
От което можем да извадим заключението, че Бог е винаги в добро настроение, което пък опровергава някои твърдения, че понякога изпадал в… как да го нарека, „предупредително“ настроение.
(В тези скобички искам да уточня, че е много неправилно да се вадят „заключения“, защото от заключеното нищо не може да се извади. Най-много да си представим че нещо сме извадили, ама то няма да е вярно.)
„Ох, ох… Боли… Махни се от мен!“ – връщаме се към приказката, на мястото където купчинката пръст все още се прашеше.
Ако си спомняте, Бог вече се бил надигнал и смехът му говорел, но това не било достатъчно…
Тогава той се изправил и се отдръпнал учудено от купчинката.
(още…)
Снимка от wikimedia
Тази приказка е стара колкото света на Бога.
Да-а, Бог си има негов си свят… естествено.
Мног-о-о-го стар свят…
Всъщност не знам – стар ли е или не е Бог и светът му, защото ако не се е раждал и не умира, как може да остарее Бог.
Няма значение.
Всъщност, има значение… но няма значение.
Та, един безден Бог се разхождал из владенията си и стигнал до една прекрасна градина, в която още не бил стъпвал кракът му.
(още…)