Приказка за Градината(2) – Кога боли?

4
120
Част от Градината
Снимка от ahp_ibanez

Така-а-а…
Стигнахме до мястото, където смехът на Бог проговори мислите му.

Може ли да си представите? – за пръв път Бог казва нещо на смях, както човек казва нещо на глас.
В това е една от разликите между Бог и човек – човек говори на глас, а Бог говори на смях.
От което можем да извадим заключението, че Бог е винаги в добро настроение, което пък опровергава някои твърдения, че понякога изпадал в… как да го нарека, „предупредително“ настроение.
(В тези скобички искам да уточня, че е много неправилно да се вадят „заключения“, защото от заключеното нищо не може да се извади. Най-много да си представим че нещо сме извадили, ама то няма да е вярно.)

„Ох, ох… Боли… Махни се от мен!“ – връщаме се към приказката, на мястото където купчинката пръст все още се прашеше.
Ако си спомняте, Бог вече се бил надигнал и смехът му говорел, но това не било достатъчно…
Тогава той се изправил и се отдръпнал учудено от купчинката.

„Какво значи ‘боли’?“ – попитал Бог.
„Ми такава тежест да ти се стовари отгоре, и теб ще те боли!“ – сърдито отвърнала купчинката пръст.
„О, значи когато паднах върху теб, си ме усетил, и това значи ‘боли’? – смешно(гласно) си направил извода Бог (както може да забележите, Бог не си вади „заключения“ а прави „изводи“)
„Не се ли радваш на това?“ – продължил той.
„На кое!?“ – зачудила се купчинката пръст.
„На това, че те боли. Защото иначе нямаше да ме усетиш, и можехме да се разминем“ – щастливо се засмял Бог.

Купчинката го погледнала с оня странен купчински поглед, в който се виждат бели лекарски престилки и тапицирани килии, и отговорила с въпрос:
„Кой си ти?“
„Аз ли? – зачудил се Бог на въпроса – Не виждаш ли? Аз Съм.“
Това прозвучало в ушите на купчинката като вой на сирена от линейка.
Леко се отдръпнала настрана и малко по-меко запитала:
„Как се казваш, те питам? Не мисля, че „Аз Съм“ говори много за теб.“
„Знаех си аз, че не мислиш – радостно възкликнал Бог, зарадван от правилния си извод в предишната серия на приказката – Това беше второто нещо, което ЗНАЕХ от както НЕ ЗНАМ.“
Този отговор донасипал прах в и без това обърканото безмислене на купчинката пръст, и тя запрашила между дърветата на градината, страхливо обръщайки твърдото си камъче, за да провери да не е преследвана от Аз Съм.

Бог останал сам на поляната, търпеливо чакайки утре, за да продължим приказката.

Лека нощ, дечица мили!

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаЕвропа обяви България за крадец
следваща писаницаПриятели
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
4 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари
trackback
15.11.2011 23:49

[…] Тестът е такъв: аз ви казвам, че повечето от вас са купчинки пръст, дяволчета, а вие ще трябва да ме обичате за тези мои […]

stir
stir
16.11.2011 22:02

Интересно, но има и болка поради отдалечаване от Бога. А приказката ти е страхотна!

trackback
21.11.2013 23:59

[…] Приказка за Градината (2) – Кога боли? […]