Приказка за Градината(2) – Кога боли?

Така-а-а…
Стигнахме до мястото, където смехът на Бог проговори мислите му.

Може ли да си представите? – за пръв път Бог казва нещо на смях, както човек казва нещо на глас.
В това е една от разликите между Бог и човек – човек говори на глас, а Бог говори на смях.
От което можем да извадим заключението, че Бог е винаги в добро настроение, което пък опровергава някои твърдения, че понякога изпадал в… как да го нарека, „предупредително“ настроение.
(В тези скобички искам да уточня, че е много неправилно да се вадят „заключения“, защото от заключеното нищо не може да се извади. Най-много да си представим че нещо сме извадили, ама то няма да е вярно.)

„Ох, ох… Боли… Махни се от мен!“ – връщаме се към приказката, на мястото където купчинката пръст все още се прашеше.
Ако си спомняте, Бог вече се бил надигнал и смехът му говорел, но това не било достатъчно…
Тогава той се изправил и се отдръпнал учудено от купчинката.

„Какво значи ‘боли’?“ – попитал Бог.
„Ми такава тежест да ти се стовари отгоре, и теб ще те боли!“ – сърдито отвърнала купчинката пръст.
„О, значи когато паднах върху теб, си ме усетил, и това значи ‘боли’? – смешно(гласно) си направил извода Бог (както може да забележите, Бог не си вади „заключения“ а прави „изводи“)
„Не се ли радваш на това?“ – продължил той.
„На кое!?“ – зачудила се купчинката пръст.
„На това, че те боли. Защото иначе нямаше да ме усетиш, и можехме да се разминем“ – щастливо се засмял Бог.

Купчинката го погледнала с оня странен купчински поглед, в който се виждат бели лекарски престилки и тапицирани килии, и отговорила с въпрос:
„Кой си ти?“
„Аз ли? – зачудил се Бог на въпроса – Не виждаш ли? Аз Съм.“
Това прозвучало в ушите на купчинката като вой на сирена от линейка.
Леко се отдръпнала настрана и малко по-меко запитала:
„Как се казваш, те питам? Не мисля, че „Аз Съм“ говори много за теб.“
„Знаех си аз, че не мислиш – радостно възкликнал Бог, зарадван от правилния си извод в предишната серия на приказката – Това беше второто нещо, което ЗНАЕХ от както НЕ ЗНАМ.“
Този отговор донасипал прах в и без това обърканото безмислене на купчинката пръст, и тя запрашила между дърветата на градината, страхливо обръщайки твърдото си камъче, за да провери да не е преследвана от Аз Съм.

Бог останал сам на поляната, търпеливо чакайки утре, за да продължим приказката.

Лека нощ, дечица мили!