България и Африка – Еш-ш, бая еднакви…
Сигурно си мислите, че народите са като личностите, уникални по своему.
Аз лично не виждам уникалност в хората. Всички са толкова еднакви, че и народите няма как да са различни.
Предполагам, че различните нужди са развили различни умения (и култура, където я има), така, че многото личности да уцелеят като един народ.
В Африка, Господ дал достатъчно.
Толкова достатъчно, че да развият не умения, а мързел.
И ако приемем мързела като отрицателна черта, спокойно можем да кажем, че в Африка Бог е ВИНОВЕН за него.
Напоследък се заглеждам и замислям върху живота на черните в ЮАР.
Толкова много приличат на нас Българите!
Слушам ги като си говорят.
Кажат няколко техни си думички и „help me“, още няколко думички и „sorry“.
О, тази думичка „SORRY“ много я уважават.
Каквато и глупост да направи черният юарец, щом каже „sorry“ всичко се оправя… от белия.
Белият приема „сорито“ на черния като… като… допълнителна работа и гарантирана загуба, НО като задължителна прошка, на първо място.
Думичката „сори“ винаги е предхождана от африканското „Еш-ш…!“, което преведено на Български значи „Еш-ш…!“ само че като виновно удивление, от вече безвъзвратно извършена глупост.
Цялото възклицание е така: (още…)
