България и Африка – Еш-ш, бая еднакви…

Сигурно си мислите, че народите са като личностите, уникални по своему.
Аз лично не виждам уникалност в хората. Всички са толкова еднакви, че и народите няма как да са различни.
Предполагам, че различните нужди са развили различни умения (и култура, където я има), така, че многото личности да уцелеят като един народ.
В Африка, Господ дал достатъчно.
Толкова достатъчно, че да развият не умения, а мързел.
И ако приемем мързела като отрицателна черта, спокойно можем да кажем, че в Африка Бог е ВИНОВЕН за него.

Напоследък се заглеждам и замислям върху живота на черните в ЮАР.
Толкова много приличат на нас Българите!

Слушам ги като си говорят.
Кажат няколко техни си думички и „help me“, още няколко думички и „sorry“.
О, тази думичка „SORRY“ много я уважават.
Каквато и глупост да направи черният юарец, щом каже „sorry“ всичко се оправя… от белия.
Белият приема „сорито“ на черния като… като… допълнителна работа и гарантирана загуба, НО като задължителна прошка, на първо място.
Думичката „сори“ винаги е предхождана от африканското „Еш-ш…!“, което преведено на Български значи „Еш-ш…!“ само че като виновно удивление, от вече безвъзвратно извършена глупост.
Цялото възклицание е така:
„Esh, boss… sorry.“

След няколко дни работа с черните събратя, белият добива много развито чувство за съчувствие и търпение. Заедно с това, способността му да прощава така се изостря, че не му трябва нито Библия, нито църква, за да се научи на умението да прощава.
Черният е най-добрият учител на белия.
Само черният може да заведе белия човек при Бог.

Какво общо има това с България?

К’ъв е тоя въпрос?
Първо, възклицанието „Еш“ е едно от най-първите Български възклицания.
„Еш, пак ме излъгаха…“, „Еш па тоя!“, „Еш, от къде го изкара това бе?“
Последното най-често го ползваме когато сме в общение с факири или политици.
Еш-ш, от къде го изкара тоя заек, бе!?
Еш-ш, от къде го изкара това обещание, бе!?
Еш-ш, от къде ги изкара всички тия гласували за теб, БЕ!?
Еш, тоя ни баламосва и то бая.

„Бая“ също е думичка ползвана в ЮАР и преведена на Български значи „БАЯ“ (ама БАЯ).
Приличаме си ние.
Бая си приличаме.

Ето юарците си избраха Зума за президент, и ние ще си го изберем за лидер.
Опс (това не е българско възклицание), нашият не се казва Зума, ама и той като него е без образование. Може и да няма три жени, ама са го виждали с повече… Поне така клюкарстват де.
Ама то чалга без жени не върви.

Сигурен съм че и нашият като Зума възклицава – „Еш, опуснах маркуча, не мога да надуя обещанията…“
Първото нещо дето Зума го обеща, беше първото нещо на нашия Зума – да спре корупцията.
И като човек за пример, Зума започна от себе си.
Влезе в съда за корупция, и доказа, че парите дето са му ги дали, не са били за него (или нещо подобно).
После обеща да се справи с престъпността.
Ама не със стрелби от гюме.
(Няма к’во да се разпределя вече. Всичко е разпределено)
Директно! Слиза престъпника от джипа пред парламента и си тръгва с камионетката.
Сутрин пред парламента има джипове, а вечер камионетки.

Зума не е бил генерал, обаче.
Ама много хубаво танцува на митинги.
Нашият Зума трябва и той да се научи да танцува.
Ама не върху масата, и не гюбеци.

По какво друго си приличаме с африканците, освен по възклицанията, чуждите думички в родната реч и Зума?
Приличаме си по народа (от „личности“).
Африканският народ може да е много беден, ама излиза по гезмето с нови дрехи.
Белият африканер може да е много богат, ама излиза по джапанки и къси гащи.
Белият африканер не знае как да показва своята ЛИЧНОСТ.
Той говори кухненски хонландски, пие мампур (ракия), слуша стара африканерска музика, вози се на пикап (баки), а поршето го ползва само когато иска да се изкефи (събота или неделя) без да го гледат комшиите.
Докато съседът чуе ръмженето на дзвера, той вече е изфучал към магистралата без номера, и само най-модерните камери, могат да го снимат как самодоволно се усмихва зад волана.
Вечер се прибира, олекнал с някоя и друга хилядарка, и сутрин излиза пак с бакито.
Белият африканер е глупав.
Той даже и не гласува.

Черните са по-умни.
Те са като нас Българите.
Стоят на пейката пред бараката (или блока) и възклицават:
„Еш… тия много се изложиха!“
„Еш… пак ли бе!?“
„Еш… прецакаха ни?“

Понякога се питам, защо сме се родили бели?

(очаквайте продължение)