Проза

Така-а-а, ето че отново сме днес.
Упс, пак направих грешка… две грешки (за сега)
Първо: „Упс“ си има много точно българско смехуване – „Хопала-а-а-а…“, и не е редно да ползвам думички, чиито чужд корен даже не знам, защото най-вероятно нямат такъв.
А пък „Хопала-а-а-а…“ е много точно възклицание, макар че може да ползва много „а“-та преди многоточието.
Освен това си има и корен – „хоп“, което в съчетание с „ала“ дава много вярно значение на възклицанието.
Гледайте: хоп, ала…
А?
Усещате ли го?
Казвате „хоп“, ала не е точно „хоп“, и многоточието на края дава едно многозначително уточнение и потвърждение…
Хе-хе…
Много точно възклицание.
(още…)

Седял си Бог на средата на полянката и търпеливо чакал утре, за да продължим тази приказка…

Ето че вече е утре и можем да продължим.
„Какво?“ – чакайте, че Бог нещо иска да ми изсмее.

Смехувам си с него….
Още си смехувам…

ОК (това на Български значи нещо като „добре“), ясно…
Има малко объркване между нашето говорене и смехуването на Бог.

Вярно е, че сега не е утре, ами е днес, но днес вчера беше утре.
Това обясних на Бог, но той ми изсмя, че днес няма минало време, а само сегашно, което прави невъзможно днес вчера да е БИЛО утре.
Аз се опитвам да му изсмея, че няма значение дали сме утре или днес, щом е време за приказката, но той настоява че приказката може да бъде продължена само утре.
„Ама утре никога няма да стане днес…“ – изсмях му аз.
„Тогава трябва да се изсмяваш правилно, за да не стават грешки – ми каза Бог – Ако трябва да чакам утре, за да дойда в приказката ви, никога няма да ме дочакате“
Съгласих се, че в така изсмяната мисъл има Божия Истина, и сега ще ви помоля да се върнем на мястото, където приказката завършва по този грешно казан начин.
(още…)