Проза

Началото на всички езици

На другия ден (след първия учебен час), отивайки към училището, Бог отдалече чул неизмерно голяма врява в класната килия.
Убързал (заскорил) той крачка и когато прекрачил прага на килията – що да види: един отличник налегнал клетия двойкаджия и обезформя носа му…

„О! О! О…! – извикал към тях Бог – Какво произхожда тука!?”
Двамата мушмороци се вдигнали на крака, което за двойкаджията било много по-трудно, и виновно навели носове, единият от които кървящ и обезформен.

„Всичко започна със житото…” – понечил да обясни един ученик от класа, но отличника веднага го прекъснал:
„Ето… и тоя не знае! Не е правилно да се казва „със жито” ами „с жито”!”

„Аха…! Ясно!” – веднага си направил извода Бог.
„Я ти ми кажи, Трифончо (така се казвал отличника), колко „с-ъта” ще чуем от теб, ако бързо, на три пъти изречеш „с жито”? Няма ли да чуем само половин „с” ?” – изсмял Бог.
„Съмнявгам се” – отговорил замислено Трифончо.
„Ами не се съмнявгай, ами го изречи!” – изкомандвал му строго Бог, защото съвсем не одобрявал когато някой се съмнявга.
(още…)

Час по граматика…

Така-а-а…
Приказката продължава-а-а-а…
Имате две възможности да свършите каквото има да вършите преди последното „а”.

Ама първо да поправя грешката от предната серия, че то без поправка – все едно не е имало грешка.

Там където е написано:
„Спуканата купчинка няма нИщо подобно с истинската купчинка.”
Да се чете:
„Спуканата купчинка няма нЕщо подобно с истинската купчинка.”

Естествено не може да няма „нищо подобно”, защото тогава ще са едно и също нещо.
Следователно правилно е да се каже, че „няма нещо подобно”.
Ако само нещо не е подобно, а останалите неща са подобни, то купчинките са различни, ама не много подобни.

И сега можем да продължим приказката.

Бог си построил Българската къща, и започнал да си мисли:
„То аз добре имам къща сега, ама само с къща не се живее в един дом. Трябва и работа (професия) да имам.”
И Бог решил да се професионализира в някаква работа.
Докато избирал полето на професионализиране, селяните си направили седянка и от дума на дума, се чуло издумване:
„Тоя новия съсед ще да е много начетен.”
(„Начетен” значи че някой чел, чел, чел, чел… и накрая се начел, но все още продължава да чете, за да поддържа начетеността си.
Същото като когато пиете, пиете, пиете, пиете… и накрая се напиете, но продължавате да пиете, защото ако спрете ще изтрезнете… искам да кажа пак ще ожаднеете и вече няма да сте напит.)
(още…)

Днес, мили дечица, докато приказката продължава, ще ви разкажа за изсмивача на приказката.

Вече (се) разбрахме, че приказката нито продължава утре, нито „ще продължи” днес.
Тя просто продължава.
От както Бог пристъпил през вратичката, приказката П Р О Д Ъ Л Ж А В А.
(още…)