Проза

Българска проза, Трудна проза

Приказка за Градината (14) – човекът и животното

Човекът и животното

Човекът и животното

Снимка от www.ilovedesign.com

Здравейте, мили дечица.
Усещам как някои от вас вече се притесняват, че доста дълго време се задържахме на тринайстата серия.
Няма да казвам „затова бързам да ви разкажа четиринайстата“, щото хич не съм се разбързил, но ето че ѝ дойде времето и на нея.

В това изсмиване, мили дечица, ще ви разкажа не за Бог, а за това как Бог създал човека (и жената), и за човекът и животното в него.

Цялата тази история е малко пообъркана от предишните изсмивачи, и дори в най-добре изсмяната книга Библията, истината стои захлупена между две страници.
Хайде да погледнем какво пише на първата страничка.

Захванал се Бог за работа и създал небето, земята, водата, горите, животните и там каквото решил че е нужно на този свят и най-накрая решил, че на света му трябва и човек.
И създал Бог човека.
По свой образ и подобие го създал.
Мъж и жена го(ги) създал.

(още…)

От Труден, преди

Приказка за Градината (13) – за играта

Здравейте, Мили Дечица!
Днешното продължение на приказката ще бъде за най-най-малките ми Приятели.
И за най-хубавото нещо, Бог естествено.

Аз знам, че много от вас са питали майките и бащите си за Бог.
Да де… Не защото не знаете, а за да ги изпитате.
Или по-скоро да си поиграете с мама и тате на въпроси и отговори.
Хе-хе…
Много са смешни отговорите на възрастните, нали.
Колкото по-възрастен, толкова по-смешно.
„Бог, бабиното, е един мноооого стар белобрад дядо, който живее на небето”
или (още…)

От Труден, преди

Приказка за Градината (12) – за последователите

Стръвни последователи

Стръвни последователи

И така, след като коня отвеял Бог в незнайна посока, Те (Бог и коня) се спрели в незнаен край където селяните много обичали да следват.
Те били истински последователи.
Тръгва някой на някъде и всички селяни го следват.
После друг кривне и те след него.
Така се озовавали в чужди ниви, легла, мъзета и всичко чуждо каквото се сетите.
Да-а…
Тези селяни били всеизвестни с последователността си в следването.

И щом Бог се появил в селото, веднага се намерил заобиколен от последователи.
Естествено селяните на минутата се информирали кой е срещу тях и като чули името „Бог“, последователност блеснала в очите им, заковани в гърба на Бог.

Отива Бог до поилото, селяните след него.
„Що ви е, бре!? – чуди се Бог. – Коня си ще поя…“
А те: „Хубав кон… Ще гледаме как го поиш.“
Отваря Бог бохчата да похапне, а селяните връз него да видят какво ще яде.
„Не сте ли виждали лук и сирене, бре хора?“ – чуди се Бог.
„По колко пъти сдъвкваш?“ – гледат го в устата и броят последователите.

Накрая Бог се примирил (както обикновено прави) и свикнал (освен в нужника) със следващите го тълпи.
А селяните го следвали, наблюдавали и питали за всичко.
(още…)

От Труден, преди

Приказка за Градината (11) – за Родителя

И така Бог се завеял с вятъра по незнайни (за селяните) краища на света (градината). И хоп – довеял се до една другоселска кръчма. Седнал той до прозореца и се загледал към мегдана. Кръчмата пълна – мегдана празен. Взел си той столчето, излязъл и седнал в средата на мегдана. Селяните Прочетете повече…

От Труден, преди

Приказка за Градината (10) – за тополата

Тополата с волния пух

Тополата с волния пух

Мили дечица,
тази серия на приказката закъсня мно-о-о-го дълго.
Приказките може да закъснеят, отложат, задържат, забавят или обстоятелствено да се предвидят за по-късно време.
Но вие няма да се притеснявате, ако за известно време не виждате следващата серия на приказката.
Всичко е (пред)видяно.
Приказката също.
Което значи, че и вие ще я видите.

Ето сега виждате десетата серия, ама да не си мислите, че единадесетата трябва задължително да дойде утре?
Не, тя може да дойде вдруги ден, или в друг ден, но задължително (непременно, при всички случаи, винаги, сто процента) ще дойде.

* * *

В селото, където Бог учителствал имало един луд.
Никой смеяч досега не е намерил корена на думичката „луд“.
И то е много естествено, защото лудостта няма корени.
(Питайте психиатрите)
Лудият е като пух от топола.
Нежен и ненужен.
(още…)

От Труден, преди

Приказка за Градината (9) – как се прави добро

Така-а…
Ето че сме на деветата серия на нашата приказка, мили дечица, в която ще си говорим за как се прави добро.
Смехуването е много лесно нещо, и като всички други неща, изисква малко почивка.
Ми да.
Човек не си почива само от трудните, ами и от лесните неща.
Освен това, всички лесни неща, стават трудни, ако прекалено стръвно са спуснеш връз тях.
Затуй, мили дечица, никога не се настървявайте към нищо или срещу нещо.
Ще се уморите много бързо.

Обратно (напред) към приказката.
Тя продължава.

Една нощ, както си спял, Бог чул че някой го вика:
„Господи, помогни ми да правя добро!“
Бог веднага се надигнал в леглото да види кой го вика, ама нищо не видял в тъмницата.
„Бе, я да си легна, па на който му трябвам пак ще ме повика“ – помислил си Бог и се шмугнал обратно в леглото.
Естествено, всичко което Бог си помисли винаги се случва.
И той отново чул:
няма да го повтарям – чул същото.
Този път Бог въобще не се надигнал от постелята, ами направо отишъл на място, и що да види – един млад мъж стои на реката и го вика.
Застанал той до него и тихо го попитал нещо в смисъл на „какъв ти е проблемът“.
Това много уплашило младия мъж и той подскокнал от изненада.
Огледал се младежът в тъмницата, ама никой нямало наоколо и само буйната река боботела в тихото.

Бог, по принцип (и точно поради този принцип) не бил много внимателен със страховете на хората.
Той и сега не е много внимателен…
„Вдигаш ме по никое време, викаш ме за помощ, а като съм тук, се плашиш“ – продумал му току в ухото Бог и младия мъж веднага се проснал по лице на земята.
„Господи, не знаех, че ще ме чуеш“ – изрекъл той най-човешкото оправдание.
(още…)

От Труден, преди