Hilbert's Grand Hotel

Hilbert’s Paradox of the Grand Hotel

For those of you who are already familiar with Hilbert’s paradox and want to move straight to the solution and skip my sarcastic nonsense, please click here.

Today I read about Hilbert’s paradox of the Grand Hotel (shame, only today) and I was struck by the illogical human thinking.
That’s right!
Paradoxes are nothing but illogical thinking.

Hilbert’s paradox goes like that:

Consider a hypothetical hotel with a countably infinite number of rooms, all of which are occupied. One might be tempted to think that the hotel would not be able to accommodate any newly arriving guests, as would be the case with a finite number of rooms.[Read the rest in Wikipedia]

When for some stupid reason we create infinite sets, we create them from objects with the same properties. Right?
We can have an infinite set of apples, or an infinite set of shoes, or an infinite set of shoe pairs.
What do we have in Hilbert’s case? (още…)

Труден - Truden

Из „Трудни Разговори“ (Стойността на Смъртта)

Започнах книга с работното заглавие „Трудни Разговори“, та пускам малък откъс от нея, с надеждата да ми кажете как харесвате стила, постройката и подходът ми към онова, което се опитвам да кажа.
Чете ли се лесно и поддържа ли интереса.
Приемам всякакви критики и предложения 🙂
И много важен въпрос: уместно ли е двамата разговарящи да са „атеистът“ и „мъдрецът“?
Питам, щото не искам някой атеист или мъдрец да се почувства обиден 😉

***

„Кажи нещо за смъртта“ – гледайки в чашата с уиски, тихо като със заглушител изстреля дълго премълчавания въпрос  атеистът.

Въпросът за смъртта е всъщност краят на една дълга мисъл.  Тя може да изглежда светкавично кратка („смъртта?“ – винаги с въпросителен) но започва от първия спомен, минава през всичко хубаво което човек помни, спира се в днес и уверено(!) продължава към далечното бъдеще.
И ако трябва да сме още по-точни,  човек никога не поставя смъртта  в някакво бъдеще.
За него смъртта е нещо чуждо, нещо което не се вмества в бъдещето, защото бъдещето е далечно продължително време. Толкова далечно и продължително, че смъртта не се вижда там, а щом не се вижда, значи не присъства.

Мъдрецът се намести по-удобно на стола, уби една муха, която ближеше нещо сладко по тезгяха и махна на бармана:
„Едно bloody mary, и напълни това нещо с черен пипер“ – посочи към пиперницата, и за по-сигурно чукна с пръст по нея.
Обърна се към атеиста и попита:
„Какво за смъртта? За моята или за твоята?“
„Има ли разлика?“ – не се учуди на въпроса му атеистът. Такива мъдрости не го впечатляваха.
„Ние сме различни с теб. Животът ни е различен и смъртта ни е различна.
Нали знаеш, че хората те оценяват и ти отвръщат според делата. За злобата получаваш злоба, за доброто – добро, за любовта – любов. Защо мислиш, че смърта е по-различна от хората?“
(още…)

Не на ACTA

Нашите медии не са наши

Днес бе Европейският ден за протест срещу ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement) , което на Български език би се превело като Търговско Споразумение за Борба с Фалшифицирането.

Хиляди Българи в различни градове излязоха на протест срещу това споразумение, което по всеобщо разбиране би ограничило свободата на информационен обмен, и би било предпоставка за близко следене на всеки потенциален и предполагаем нарушител на това споразумение.

Няма да се впускам в подробности, които (все още) може да прочетете в Интернет.

Ето една снимка от протеста в София.

Не на ACTA нашите медии

Не на ACTA

Тази снимка е направена от репортер на bTV за техния кратък и малко неточен фото репортаж.

Там, в репортажа, най-долу под снимките, има едно единствено обяснение за това национално събитие:

„Така протестиращи изразиха позицията си срещу споразумението ACTA за нелегално разпространение на информация в интернет.“

Забележете, протестът е бил срещу „споразумението ACTA за нелегално разпространение на информация в интернет“

Значи всички тези хиляди Българи и граждани на Европа, излязоха днес на улиците и мръзнаха с лозунги в ръцете, защото са ПРОТИВ мерките за нелегално разпространение на информация в Интернет, и не искат да има закон срещу фалшифицирането на продукти (!)

Поне това казва бТВ.
(още…)

Пречките които ни помагат в живота

Пътят нагоре

Пътят нагоре

Преди няколко дни един приятел ме помоли за съвет в Truden Web Site, как да преодолее една бариера, която му ПРЕЧИ в живота.
От къде, вика, е дошла тази бариера, каква е тази карма, къде съм сбъркал и къде бъркам?

Днес пък прочетох една писаница за това как се откриват бариери и как се премахват те.
Брей, викам си, човек и в най-големия си напън да се отпусне, стои твърд като камък, и това е тъкмо поради напъването.
Уж за СЕБЕПОЗНАНИЕ говори Роси Вакъвчиева, цяла книга написа с мъдри и полезни съвети, а е пропуснала най-важното – НЯМА ПРЕЧКИ ПРЕД ЧОВЕКА и няма бариери за събаряне.
Има бариери за преодоляване, които не са пречки, а помощници в пътя.
(още…)