80% ДЕБИЛИ?
80% ДЕБИЛИ?

Хайде и аз да си кажа мнението по нашумелия скандал около процента на Българските дебили.

Като гледам полит-коректните рамки, нямам право на процентна оценка, защото дори и 10% да кажа, пак ще е „квалифициране“ на българския материал. Даже нямам право да кажа дали са много или малко.
Един вид, разбира се, че имаме дебили измежду нас, но колко процента са, не е патриотично и не е родолюбиво да се каже.
По-добре е да не споменаваме число, а да гадаем според народните избраници в Парламента, или да слушаме Министър Председателя. Ако той каже, че сме добър материал, значи дебилите са под 50%, но ако каже, че сме лош материал, значи Проф. Иво Христов може и да налучкал процентите.

Може да се обърнем и към народните си Будители за справка, и го правим с една известна интелектуална гордост, когато цитираме П.Р.Славейков с думите му „Не сме народ а мърша„.
Ама  то е друго, когато мършата и лошият материал, се ползват за фон на твоята интелектуална оцветеност във Facebook. И точно това забелязах; големи критици на унизително смаляващото се умствено и духовно ниво на нацията, изведнъж се почувстваха засегнати. Разбирам ги.

Противниците на чалгата, турските сериали и ТВ „реалита“ изведнъж намериха високо място върху раменете на Проф. Иво Христов, откъдето да изкарат на показност националното си достойнство, което бяха позабравили през изминалите 28 години демокрация.

Да, освен дебили, има и такъв човешки сорт, който няма свои височини, а ползва момента, за да се метне на раменете на високите хора, докато те се изправят след някоя препънка. Но те са малко и няма да споменавам проценти. Обаче мнозинството (няма да споменавам проценти) не гледа високия човек, а онези върху раменете му.

Та, като споменах за високия човек, той трябва да знае къде и как да стъпва. Не мачкай където стъпваш. А то иначе на ниските хора не само ръст няма да им остане, а и самочувствие, достойнство и стремеж да следват високи цели.

Старите, мъдри Българи, с мачкане са правили само вино и тухли, но са се събували боси и са пеели песни върху виното и калта. И само така са строели уютни домове, изпълнени с челяд и щастие.
Всеки човек е тухла в общия дом, и колкото и калпав да е материала, той иска внимание, нежност, уважение и любов.

А процентите, нека оставим за сатириците и карикатуристите.
Те по-добре от политиците умеят тази математика.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаПриказка за Градината (18) – за доброто и лошото
следваща писаницаНазидателното Слово на Руския Патриарх Кирил
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
2 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари
Vladimir Beraha
Vladimir Beraha
10.11.2017 8:37

Когато пристигаш в България и от границата от Букурещ до Гюргево си пътувал по равен , добре осветен път с лампи с бяла светлина , а влизайки в мамковината – път на дупки , с осветителни тела с жълта мижава светлина на 10 метра височина и светещи само на себе си , когато видиш хора , облечени в тъмни дрехи като сенки да пробягват през пътя без да се оглеждат , когато видиш и чуеш 20 годишини БМВ-та да те изпреварват на 20м от кръстовище със светофар , когато видиш светофара поставен не след пресечката , а точно над главата… Прочети нататък »