Да-а-а…
В Южна Африка да ти влязат бандити в къщата, докато гледаш телевизия или вечеряш със семейството си е нещо нормално.
Случи ми се и на мен.

Седим си с моята съпруга на канапето и гледаме филм.
20:20 часа вечерта е и вратата към верандата е широко отворена.
Кучето излая стръвно отвън и в следващият момент двама черни мъже се появиха на вратата.
Единият с пистолет, а другият, който вървеше напред с голям водопроводен ключ в ръката.

Изненадан се изправих, но този с водопроводния ключ, който бе и по-едрия, извика да седна и понеже от това разстояние не можех нищо да направя, а и бях лесна мишена за пистолета, седнах обратно.
Някой от тях трябваше да дойде близо до мен и тогава вече можех да направя нещо, ако ми се открие възможност.

Едрата чернилка като че прие мислите ми като подкана да се приближи и дойде близо до мен, докато този с пистолета се спря на средата на стаята.
И тук започна всичко.
Скочих и ударих този срещу мен.
Трябваше да блокирам два удара от водопроводния ключ с ръка, и това ме повали обратно на канапето.
Оня скочи и почна да ме удря с ключа по главата, и ако не бях блокирал успешно ударите, сугурно щях да съм мъртъв сега.
Успях да се изправя отново на крака и боят прие сериозна промяна.
Изненадан от това, че се изправих отново на крака и сигурно уплашен от кръвта и видът ми на яростно нападащ побъркан човек, чернилката се огъна.
Трябваше да стоя близо до него, за да се прикривам от пистолета.
Не съм го мислил така, но подсъзнателно наблюдавах онзи с пистолета и променях позицията си така, че да съм прикрит зад съучастника му.
Все пак когато стигнахме до средата на стаята, оня стреля.
Неуспешно.

Даже за момент не спрях серията от удари.
Оня отстъпваше, а този с пистолета бе принуден да отстъпва зад него, защото щом забележех, че променя позицията си, аз променях своята, така, че голямата чернилка да го блокира.
Жена ми също стана, взе в ръце вентилаторът на висока стойка и започна да помага в боя. Кучето и то влезе в стаята и започна да се спуска върху този с когото се биех.
Онзи с пистолета, рискувайки да бъде блокиран в ъгъла на стаята и реши да отстъпи към вратата, докато и двамата не бяха изхвърлени навън.
Тогава последва и вторият неуспешен изстрел.
Пистолетът беше на метър и половина от мен.

След още няколко секунди бой, онези побягнаха.

Обикновено когато пиша в блога си се старя да е интересно, четливо, стилно.
Тази случка обаче, колкото и да е интересна, не мога да опиша в присъщия си стил 😀

Дойде полиция, давах показания, хората ме гледаха невярващи на очите си и се чудеха с какъв акъл съм тръгнал с голи ръце срещу въоръжени престъпници.

Обикновено в такива случаи се изпълняват нарежданията на престъпниците, с надеждата, че ще вземат нещо и ще си отидат.
Но много често, престъпниците изнасилват жени и деца, убиват всички и напускат след като са взели най-ценното.

В случая престъпниците не бяха с маски.
Нещо ми казваше, че оставим ли се под техен контрол, няма да останем живи.
Не ми се описват евентуалните гаври, които бихме изтърпяли…

Както и да е…
Живи сме и сме здрави.
Трябваше да ми шият накълцания скалп и това направи доктор Парис от клиниката Olivdale
Жена ми явно е била още с треперещи ръце, та снимката, която ми направи с доктора и сестрите е доста лоша, но нямам друго да сложа в тази писаница.
Не ми се снимаха кървищата и потрошените стъкла у дома.
Такава гледка не е за моето списание.

След закърпването на скалпа ми
След закърпването на скалпа ми

Сигурно ще последват коментари с въпроси за това колко е опасно в ЮАР.
Много е опасно, ако не сте живели поне десет години тук.
След това време опасността става става незабележимо ежедневие.

В ЮАР ние дишаме опасност, и като всяко дишане, това ни държи живи.

[ПРОДЪЛЖЕНИЕ]

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаРАСИЗЪМ
следваща писаницаТест на нова блог система
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
20 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари
Sabina Vladikin
17.03.2010 17:59

Радвам се, че си успял да реагираш точно, бързо и с вяра в интуицията си … материалните загуби не са важни 🙂 Поздрави

марин костов марин
17.03.2010 22:35

Ми искарал си сила , явно просветлените са силни !!!

Nikolay Kolev
18.03.2010 8:28

Здравей! Радвам се, че си добре! Интересно е как в такива моменти човек се променя напълно, пеминава в друг режим. Но, разбира се, един стахливец трудно може да стане смелчага! Мен два пъти са ме нападали в България с цел кражба и аз също се чудех как съм предприел действия, които са били доста рискови. Още веднъж, радвам се, че си добре и трябва да вземеш някакви мерки относно сигурността.

elan
elan
18.03.2010 12:55

Да благодарим на Тате, че те пази! Защото ако разчитаме на щурия ти акъл … Не се ли страхуваш, че тия двамата може да се върнат? Видели сте лицата им … И моля те, бъди смел, но не безумно смел. Нели как е? Поздрави я 🙂

Криси
Криси
18.03.2010 13:02

Ники, много съжалявам за това, което ви се е случило 🙁
Васко ми звънна, разказа ми, прати ми линк.. И той е потресен..
Радвам се, че в крайна сметка се е разминало най-лошото. Това е важното. Нелито има късмет, че е с мъж, който може да я защити.. Действал си, доколкото разбирам от разказа ти, по най-правилния начин. По единствения правилен начин дори.
Надявам се, че и сега ще е вярна приказката: „всяко зло за добро“ 🙂 Примерно като решите да си се върнете в България..

марин костов марин
18.03.2010 20:59

Нещата по точно упират до сила на Духа – не до физика!

Димитър Веселинов
19.03.2010 1:58

Слава Богу, че си действал правилно в подобна ситуация!

Градско оцеляване. Бой срещу група.
http://strategic.log.bg/article.php?article_id=53002

Блог за оръжие
http://pishtov.blogspot.com

Svetla
Svetla
21.03.2010 8:54

Николай, радвам се, че неприятната случка е приключила без по- големи проблеми. Завиждам на самообладанието ти – моментното и „постоянното“. На твое място, на следващия ден щях да съм със самолетен билет в джоба. Най- сърдечни поздрави на цялото семейство от нас от Хаваи.

Стелла Беловска
Стелла Беловска
27.03.2010 21:37

Здравей те Кольо и Нели
и ние прочетохме историята и сме ужасени. Разбира се, че знаем живота в ЮАР, но винаги надеждата да не се случи точно на мен е по-силна. Как сте сега след цялата тая история. Хубавото е, че сте живи и здрави, но не мислите ли че те или други може да се варнат по-добре подготвени. Надявам се и вие да имате едно на ум и да се молите за Божията закрила.

Тигъра и Любо
Тигъра и Любо
28.03.2010 14:28

Нели, Кольо много сре радваме че така са се развили нещата, със свито сърце четохме за случилото се. Обичаме ви!!!

Атанас Дюлгеров
30.03.2010 14:08

„Постигнеш ли победа, с успеха си не парадирай, не се хвали с умения, не ставай горделив, а съжалявай, че войната не си предотвратил“. Лао Дзъ.

Прощавай, това е малка закачка :). Иначе – поздравления за куража!