Опит за въоръжен грабеж у дома

Да-а-а…
В Южна Африка да ти влязат бандити в къщата, докато гледаш телевизия или вечеряш със семейството си е нещо нормално.
Случи ми се и на мен.

Седим си с моята съпруга на канапето и гледаме филм.
20:20 часа вечерта е и вратата към верандата е широко отворена.
Кучето излая стръвно отвън и в следващият момент двама черни мъже се появиха на вратата.
Единият с пистолет, а другият, който вървеше напред с голям водопроводен ключ в ръката.

Изненадан се изправих, но този с водопроводния ключ, който бе и по-едрия, извика да седна и понеже от това разстояние не можех нищо да направя, а и бях лесна мишена за пистолета, седнах обратно.
Някой от тях трябваше да дойде близо до мен и тогава вече можех да направя нещо, ако ми се открие възможност.

Едрата чернилка като че прие мислите ми като подкана да се приближи и дойде близо до мен, докато този с пистолета се спря на средата на стаята.
И тук започна всичко.
Скочих и ударих този срещу мен.
Трябваше да блокирам два удара от водопроводния ключ с ръка, и това ме повали обратно на канапето.
Оня скочи и почна да ме удря с ключа по главата, и ако не бях блокирал успешно ударите, сугурно щях да съм мъртъв сега.
Успях да се изправя отново на крака и боят прие сериозна промяна.
Изненадан от това, че се изправих отново на крака и сигурно уплашен от кръвта и видът ми на яростно нападащ побъркан човек, чернилката се огъна.
Трябваше да стоя близо до него, за да се прикривам от пистолета.
Не съм го мислил така, но подсъзнателно наблюдавах онзи с пистолета и променях позицията си така, че да съм прикрит зад съучастника му.
Все пак когато стигнахме до средата на стаята, оня стреля.
Неуспешно.

Даже за момент не спрях серията от удари.
Оня отстъпваше, а този с пистолета бе принуден да отстъпва зад него, защото щом забележех, че променя позицията си, аз променях своята, така, че голямата чернилка да го блокира.
Жена ми също стана, взе в ръце вентилаторът на висока стойка и започна да помага в боя. Кучето и то влезе в стаята и започна да се спуска върху този с когото се биех.
Онзи с пистолета, рискувайки да бъде блокиран в ъгъла на стаята и реши да отстъпи към вратата, докато и двамата не бяха изхвърлени навън.
Тогава последва и вторият неуспешен изстрел.
Пистолетът беше на метър и половина от мен.

След още няколко секунди бой, онези побягнаха.

–

Обикновено когато пиша в блога си се старя да е интересно, четливо, стилно.
Тази случка обаче, колкото и да е интересна, не мога да опиша в присъщия си стил 😀

Дойде полиция, давах показания, хората ме гледаха невярващи на очите си и се чудеха с какъв акъл съм тръгнал с голи ръце срещу въоръжени престъпници.

Обикновено в такива случаи се изпълняват нарежданията на престъпниците, с надеждата, че ще вземат нещо и ще си отидат.
Но много често, престъпниците изнасилват жени и деца, убиват всички и напускат след като са взели най-ценното.

В случая престъпниците не бяха с маски.
Нещо ми казваше, че оставим ли се под техен контрол, няма да останем живи.
Не ми се описват евентуалните гаври, които бихме изтърпяли…

Както и да е…
Живи сме и сме здрави.
Трябваше да ми шият накълцания скалп и това направи доктор Парис от клиниката Olivdale
Жена ми явно е била още с треперещи ръце, та снимката, която ми направи с доктора и сестрите е доста лоша, но нямам друго да сложа в тази писаница.
Не ми се снимаха кървищата и потрошените стъкла у дома.
Такава гледка не е за моето списание.

Сигурно ще последват коментари с въпроси за това колко е опасно в ЮАР.
Много е опасно, ако не сте живели поне десет години тук.
След това време опасността става става незабележимо ежедневие.

В ЮАР ние дишаме опасност, и като всяко дишане, това ни държи живи.

[ПРОДЪЛЖЕНИЕ]