Назидателното Слово на Руския Патриарх Кирил

По-долу може да изгледате видеото с поучително слово на Руския Патриарх Кирил към Българския народ.
Да!
Това не бе назидателно обръщение нъм Българския президент, а поучително слово към онези българи (с малко „б“), които така старателно се опитват да изтрият заслугата на Русия за освобождението на България, приравнявайки я със заслугите на няколко чужди полка, участвали в състава на Руската армия в Руско-Турската война.

Руският Патриарх както и всяко друго църковно лице не се интересува каква политическа личност стои пред него.

За Папата, за Патриарсите, за Ламите, всички са равни. Поне така трябва да бъде.
За тях (би трябвало и за всички нас) Бог, истината и добруването на народите е на първо място.
Не се заслушвам в клюки и не ме интересуват мръснишки изказвания на дребни човечета като Валери Симеонов.(Между другото, докато той плюеше по патриарха се сетих за Бойко Борисов, чиито подметки лиже „патриота“.

Та, не ме интересуват мръсотиите на мръсниците.
Кирил е Патриарх на една велика държава, и уважението към него и Православието ни задължава да се вслушаме в думите му. Някои със сигурност ще посочат че вече сме виждали достатъчно тъпи президенти и министри, та защо и Кирил да не е от тях.

Не, Патриарх Кирил не е глупак, и това се разбира от поучителното му слово към Българския Народ.
Той говори на Президента на България, но думите му са отнесени към всички Българи. Президентът ни е достатъчно умен, и знае много добре всичко казано от Кирил, но има мушмороци измежду нас, които доскоро лижеха съветски задници, но днес западното по им се услажда, та са опънали езици, които ме е гнус да гледам.

Та Патриарх Кирил ясно даде да се разбере, че заслугата за нашето освобождение от османско иго е единствено и само на Русия.

Ние можем и трябва да отдадем заслужената почит на всички руски, румънски, украински, полски, финландски, унгарски и воиници от други националности, загинали и рискували живота си за свободата на България, но заслугата за нашето освобождение е на Русия, в състава на чиято армия са се сражавали тези герои, жертвали се за нашата свобода.

Русия обяви война на Османската Империя без поддръжката на Европа и въпреки спънките на Европа. Русия ни подари санстефанска България, която Европа отказа да признае и разкъса снагата на Родината ни на дребни парчета. Всякакви умнотии, че Русия е виновна за това разпокъсване са злобни, мизерни и мръсни опити да се преиначи историята и да се опетни светлия образ на нашия Освободител.

Но дори и да има някакви тайни зад целите и стремежите на Руския император, ние трябва разглеждаме нашето освобождение, не като политическа интрига зад кулисите, а като свобода от петвековното османско иго. Това получихме ние – Свобода, а за свободата има само едно истинско човешко отношение; благодарност и уважение.
Защото войниците, които оставиха костите си на Българска земя дойдоха на нея да се бият за свободата на братята си, а не за интересите на императора.

До кога трябва да сме благодарни на Русия?

е тъпият въпрос на неблагодарниците.
Благодарността няма давност. Тя е вечна като любовта.
Разни мизерни душици ни вменяват овчедушна признателност, твърдейки че заради едната свобода дадена ни преди 140 години не трябва сега да лижем подметките на Русия. Един вид, нашата признателнос и русофилия е лизачество.

Ето така се промиват мозъчета; „стига с тази признателност, време ни е да си оправим нашия живот“.
Сякаш не можем да си оправим живота, ако продължаваме да сме признателни на Русия. Сякаш нашата оправия зависи повече от неблагодарността ни отколкото от любовта ни. Карат ни да повярваме, че единственият път към нашия успех е да забравим Русия и да се обърнем към „светлите демократични европейски ценности“.

Да забравим Православието и да приемем Истанбулската конвенция.
Да забравим Бог и да ръкопляскаме на гей парадите.
Да забравим семейството и да разрешим еднополовите бракове, защото така било демократично.
Ако наистина демокрацията иска всичко това от нас, то значи има нещо сбъркано в нея и трябва да внимаваме.

Не трябва да забравяме основните морални ценности дадени ни от Православието

И когато православен отец ни поучава, не трябва да отваряме големи и мръсни устища, а да се чукнем по главиците меки и да се сетим, че изкривявайки историята ние осакатяваме себе си. Защото там в миналото е нашата истинска същност, която така усърдно се опитват да изтрият от съзнанието и душите ни.

Животът е взаимоотношения, които ни обогатяват.
Без Турция, Гърция, Сърбия, Румъния ние нямаме история. Но без Русия, ние бихме се изгубили като народност. И каквото и да ви казват ония с лайняните устенца, фактът е че преди 140 години Русия обяви война на поробителя ни и жертва десетки хиляди свои синове, за да освободи братята Българи от пет вековно иго. Затова

ЗАСЛУГАТА Е НА РУСИЯ

Какво би могло да се случи ако те не бяха ни освободили е въпрос на гадаене и спекулации, в които дребните хорица обичат да далдисват.

Та, това е което Патриарх Кирил се опита да ни каже с по-меки от моите думи, чиято истинност се оказа толкова болезнена, че мекоглавците я обърнаха на обида.