Овча приказка (за)в бъдеще време със сексуални (под)мисли

Законопроектът на МВР за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който предвижда въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и интернет от МВР, беше приет на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Има два начина да задържиш вниманието на хората:
1) като ги накараш да те обичат
2) като ги накараш да те мразят

Ако хората можеха истински да обичат, щяха да са богове.
Остава втората възможност – накарай ги да те мразят, за да чуват какво им говориш.

Преди изборите направих всичко възможно да ме намрази мнозинството, но очевидно българското овчедушие не е способно дори на омраза.
Което е добре, щото това ви приближава към божият агнец, но както се вижда има още много да пасете и блеете в шепите си (за да не се чува, щото вече е опасно), преди да станете достойни за царството небесно.
Там обаче не приемат вкупом (на стада) а по единично.
Затова българите трябва да се научат да мислят личностно, а не стадно.

Преди изборите се опитвах да кажа на стадото, че овчата еуфория за овчар спасител е лъжлива.
Не може дебеловрат полицай да донесе нещо по-добро от дебела полицейска палка.
Първото гласуване по Закона за Електронните Съобщения доказа моята правота.
Надявам се, че сбъдването на това мое пророчество ще ви накара да ме намразите по-ЯКО и да внимавате в онова, което ви казвам.
Също се надявам, че полицаите в България вече ползват, без да са дочакали последното гласуване, възможността да ме следят от близо, и ще сложат папката ми на видно място, така че да им е лесно да следят какво казвам.

Та, мили мои овчици, нека ви разкажа една истинска случка в „бъдеще време“.
Слагам кавички, защото никоя овца няма бъдеще.
Бъдещето е нещо неизвестно.
При овцата всичко е известно до последният й ден – стригане, доене, чеверме.

– – –

– Бе-е-е… – казала овцата
– Не „бе“, ами „ма“ -поправила я дружката й – Всички овце са женски, за да са лесни за работене.
„Ох как обичам да ме работят…“ – помислила си тя.
– Добре МА. Исках да изблея нещо за удобството, което ни мисли овчарят.
„И аз… И аз си мисля същото“
– ОК, блей – спряла да пасе дружката и интелигентно настроила овчия си поглед, впит във вимето на приятелката й.
„Дали е силикон?“ – помислила си със завист тя.
– Ще ни маркират – споделила Дунда.
„Тая да не е обратна“ – усетила погледа й.
– Нали вече ни резнаха ушите – учудила се Мара – И какво общо има това с удобството ни?
„Упс, тая ще ме помисли за обратна“ – дискретно отместила погледа си.
– Резването на ушите е за удобство на овчаря (да ни разпознава), но той е измислил нещо и за наше удобство.
„Ми то при тая липса на овни, всяка може да обърне резбата“
– Бе-е-е… – израдвала се Мара – пич.
„Пич, ама не е овен, и как да не обърна резбата при тая суша“
– Не! ЧИП… – поправила я Дунда.
„Макар, че точно сега ми трябва един истински пич… Какво си мислех за резбата…?“
– WTHF…? Cheap? – учудила се Мара
„Секс… Сеx… Sex… и чалга…“
– No. Chip. – поправила я Дунда.
„Тая си мисли за SEX… И аз…“
– Да не ми блееш за онази библейска история с печата на дзвера?
„И тя май си мисли за секс“
– Що не вземем да извъртим един секс? – продумала Дунда
„Упс… това трябваше да си го помисля, не да го казвам“
– Fuck you, baby… I really mean it. – скокнала й Мара
„I like it the cheap way“
– Всички овчари са педераси – отбелязала Дунда със страстна въздишка…
„The hell with their chip. I also like it this way.“
– Затова и не чакаме на тях, деар. И сами можем да се работим.

– – –

Както виждате няма бъдеще в тази история, мили мои овчици.
Но за в бъдеще ще трябва да ви чета правата преди да коментирате.

Имате право да мълчите.
Всичко, което кажете или напишете, може да бъде използвано срещу вас по Закона за Електронните Съобщения.