В последните няколко дни много ми се мярка пред вниманието грижата и притесненията по предложените изменения в Закона за Електронните Съобщения (ЗЕС).
Преди малко получих поредната покана във Facebook, да се присъединя към групата „Не искаме МВР да ни следи безконтролно в Интернет!“
Много ми е смешно, когато видя някой да се дърпа, защото усеща нередност, но не знае какво точно не е наред.
Вени Марковски дава някакво обяснение на усещането си за нередност, но дори и то ми е смешно.
Не, не че притесненията са смешни, но са толкова далеч от истинската опасност, че не си заслужава да се притеснявам от възможността някой полицай да знае интимните ми тайни.
Проблемът с личната неприкосновеност на вашето Интернет пространство е много по-сериозен.
Въобще, следенето на личния ви живот по какъвто и да е начин е предпоставка да бъдете превърнати в марионетки.
Как?
1) Всяка ваша лична тайна, дори и да не е подсъдна ви носи заплахата да бъде ползвана срещу вас.
2) няма второ…
Ако аз съм ви бизнес конкурент и искам да ви срина, аз ще знам на кой полицай колко да платя, за да получа вашите тайни. След това ще ги ползвам, за да постигна целта си.
Ако не съм ви бизнес конкурент, но искам да свършите нещо „мръсно“ за мен, аз знам на кого колко да платя, за да получа тайните ви. Вече знаете как ще ги ползвам срещу вас.
Ако ви мразя и искам да ви навредя, аз знам на кого колко да платя, за да получа тайните ви. И ще ги ползвам както само омразата знае да го прави.
Ако съм извратен тип и просто искам да си играя на хищник и жертва, аз знам на кого колко да платя. И знаете как свършват жертвите.
Ако съм полицай и разполагам с вашите тайни, няма нужда да плащам на никого. Вие ще плащате на мен.
Това е, мили мои приятели.
Простичко и ясничко.
Нямам какво да крия, освен няколко дребни лични, интимни тайнички.
И не ме притеснява, че някой полицай ще ги знае.
Притеснява ме как той ще ползва знанието си.
