Борислав Сарафов – златоуст

Доста дълго ме държи политическата вълна на която съм превключил.
Днес попаднах на стенограмата от работната среща на Комисията по Вътрешна Сигурност и Обществен Ред към Народното Събрание на Република България.

Най-много се зарадвах на страничка 13.
Винаги са ми били интересни различните манипулативни техники и подходи, и точно на тази страничка господин Борислав Сарафов, прокурор от Върховната Касационна Прокуратура (ВКП), ни дава блестящ урок в тази посока.
Този господин трябва да е или истински глупак или истински майстор на манипулативното слово.
Предполагам, че е второто, но ако греша, моля господин Сарафов да ме извини.

Сигурно „съвсем случайно“ Г-н Сарафов е последният, изказал се на тази среща.
И съвсем не случайно звучи като оратор от трибуната на партиен пленум, който нищо не казва, но дава насока за следване.

Бих искал да кажа, че престъпността е нагла, брутална и агресивна. Престъпността не познава
никакви граници и ограничения

предупреждава ни Борислав Сарафов и съвсем по терлици пуска внушението, че

Явно е, че е необходимо да се намери някакъв баланс между правата и
свободите на гражданите и възможностите за контрол над лицата, извършили
престъпна дейност.

Ясно ви е, какво значи БАЛАНС, нали. Трябва да преместим от едното място на другото, че да се получи баланса.
Един вид трябва да се откажем от някои свои права и свободи, защото иначе полицията не може да се справи с престъпността.
Разбирате ли? – полицията не може да се справи с престъпността, ако вие не се откажете от някои свои права и свободи.

Ако не сте съгласни с това, Г-н Сарафов иска да ви каже, че

в някаква степен прекалено много залитаме по
защита на правата на човека

О-о! Как сме допуснали такова нещо след 45 години комунизъм и 20 години измъкване от него?
И колко трябва да защитаваме правата на човека, за да не е ПРЕКАЛЕНО!?
Има ли такава думичка в Хартата за Правата на Човека?

Не знам, но дори френският посланник се намесва чрез устата на Г-н Сарафов

Съвсем наскоро, лично френския посланик, всички знаем, че Франция е люлката на демокрацията – френската революция и т.н., ни упрекна, че в доста голяма степен ние преекспонираме правата на отделния гражданин и правата на обвиняемия.

„и т.н.“ е ясно за всички, които са учили история, но не всички ще се сетят, че френският посланик в България не би си позволил да УПРЕКВА България, точно защото идва от люлката на демокрацията и т.н.
Най-вероятно е изразил мнение по зададен въпрос, но в златните уста на Сарафов, хваща по-добър „декиш“, ако е УПРЕК. Щото ние сме още млада демокрация, и трябва да се учим от големите, нали.

Апропо, забелязахте ли как се смесиха правата на честните граждани и правата на обвиняемия престъпник.
Г-н Сарафов, като прокурор сигурно знаете, че правата на обвиняемия се защитават от адвокат, защото са до известна степен ограничени. Обвиняемите нямат тази свобода на комуникация, предвижване, общуване и т.н.
С кои права и свободи всъщност искате да балансирате, г-н прокурор. Или вече говорим за жОнглиране* (* поправено след коментар за моята неграмотност)?

Трябва да е жонглиране, което ни отвежда към предложението

бих искал да дадем в ръцете на служителите на МВР необходимия правен инструментариум, с който те да могат да вършат по-добре своята работа и да гарантират действително, в максимална степен сигурността на гражданите на страната.

Не бързайте с аплодисментите.
Няма да се сетите за тях, защото ще бъдете замислени върху сигурността на децата и близките си, които

се притесняват да не бъдат ограбени, да не бъдат окрадени, да не бъдат убити, да не бъдат изнасилени, отколкото, че някой ще може да контролира тяхната кореспонденция или нещо такова.

„нещо такова“ не е правен израз за нещо непознато, а нещо от което трябва да ви е страх.
Естествено всички се страхуваме от познати неща.
А какво познава Българинът само той си знае.

От какво вие се страхувате, скъпи честни хора, с чиито права и свободи балансират и жунглират управниците?