Българите в чужбина и българите в България

Българите в чужбина и българите в България

Тази писаница ще ви отнеме повече от пет минути време за четене.
Но пък е достатъчно къса, за да я прочетете между две новинарски емисии.
А и каво друго да правите в това карантинено време, освен да изръкопляскате на нещо написано или да напсувате? А ви обещавам, че ще ви дам повод за едно от двете.

Българите в чужбина

Преди близо 11 месеца се завърнахме с жена ми от Република Южна Африка (ЮАР) и вместо да се върнем в родния си плевенски край, се заселихме в едно изоставено родопско село над Чепеларе. Защо ви казвам това? Защото ние сме едни от онези българи, които „изоставиха Родината“, вместо да останат, да изстрадат прехода и да помогнат в изграждането на Нова България.

През тези 24 години в странство аз бях обвиняван в страхливост, в родоотстъпничество, в предателство и че ако не бяхме напуснали Родината в най-тежкия момент, тя със сигурност нямаше да е на това тежко дередже. Освен, че ме натъжаваше, това ме караше да се чувствам и виновно значим, защото, виждаш ли, тези хора в България страдат от моята липса.
Аз дърводелецът, който отиде на долния край на света, за да сложи хляб на масата на децата си, бе причината за мизерното съществуване на своите сънародници. Всъщност

аз не бях дърводелец

Преди да отида в ЮАР бях музикант, леяр на алуминий, сервитьор, барман и таксиметров шофьор. Дърводелец станах там. Но там, в чужбина, всичко е много лесно, нали.
Прочетох в един вестник, че търсят cabinetmaker, отидох на интервю и излъгах, че цял живот това съм работил. Какво е cabinetmaker разбрах едва, когато започнах работа. А то било фасулска работа; дърводелец, който прави шкафове.
Но нали съм един от най-умните мозъци, които България изнесе по света, научих дърводелството на втория ден и след няколко години вече имах свой собствен бизнес.

Друг мой български приятел, музикант, дойде да му покажа какво е компютър и как се работи на него. След десет години Майкрософт го поканиха да работи като SQL програмист на техен проект.
Друг приятел, пак българин, от електротехник стана програмист и сега има своя собствена фирма и бизнес.
Български лекари минават втори път през университета, за да получат диплома в чужбина,  стават главни лекари в отделения за няколко години или си отварят собствена клиника

И всичко това българите в чужбина го постигат не защото са по-умни от българите в България, а защото имат вярата че ще успеят, защото се учат и защото работят яко.

Българите в чужбина обичат България

За тях (за повечето от тях) Родината е свято място, в което са оставили приятели, роднини, майки и бащи. За българите в чужбина България е болка и надежда. Дори и да кръщават децата си с чужди имена, те (повечето от тях) ги учат да са горди с корените си, дават пари за български училища, за български църкви, за български клубове. Учат децата си на български песни и танци, всяка неделя ги водят под българското знаме, да послушат българска музика и да си поиграят с други български деца.

В чужбина българите (повечето от тях) са една сплотена общност каквато трябва да е България. В чужбина Българите са България.

Не е лесно да си България в чужбина.
Не е лесно да си България в Америка, в Австралия, в ЮАР или в която и да е друга чужбина.
Хич не е лесно.

И ѝ е болно на тази чужбинска България, когато Родината гледа на нея като на чужбина.

И идва ден когато двете Българии се срещат

Срещат се във Facebook, в Интернет форуми, в чужбина и в България.
Българите от България се оплакват от теглото си, а чужбинските българи слушат и съчувстват.
Докато съчувстват и псуват изедниците на народа, чужбинските българи са добри. Докато има надежда да се завърти някоя далавера с техните пари, те са добри. Добри са и докато плащат сметката в кръчмата, защото „те имат пари“.

Но чужбинските Българи никога не са по-добри и по-умни от „истинските българи“ дето цял живот са си стояли в България.

Гледам във Facebook, чужбинска Българка иска на нещо да научи българите в България. Но те са горди и обидени, че една джофра се мисли за по-умна от тях само защото е поживяла в чужбина.
Скачат като глутница върху нея, разкъсват я на парчета и я оставят унизена да събира стъпканото си достойнство.
Да би американка казала същото, да биха ѝ олизали задника, но за нашенката само бой по чужбинското канче.

И си викам, ето и тука като в политиката сме се разделили на два отбора.
Ние българите мрем да се делим. Защото си мислим, че само ако се делим можем да покажем кой е по-по-най. И забравяме, че състезанието не е между нас си.
Но така са научени

Българите в България

В България висшистите са някак си много на почит. И така трябва. Повече са учили, повече знаят.
Само дето българите в България забравят, че животът е най-доброто училище.
Едно е да те е блъскал животът само в Пазарджик, а друго е да те е подмятал по света, да те е принудил да учиш чужди езици, да се наместваш в чужди култури, да учиш чужди тарикатлъци и нови професии. И да ти е набивал животът в главицата българска, че трябва да си най-добрия, за да успееш сред чуждите. Защото чуждите не търпят посредствени чужденци.

Ей това не знаят Българите в България – че трябва да се уважава чуждото знание, защото ти може да имаш диплома от Нов Български Университет, но Майкрософт покани на проекта си българския валдхорнист от Претория. Ти може да си завършил художествената академия, но картините ти никога няма да се продават като картините на дърводелеца Бранко.
И това не е срамно, а окуражаващо, защото вдига цената на човека, а не на дипломата.

Българинът в България бърка достойнството с гордостта.

Гордостта е в мерцедесите, големите къщи и общественото положение, а достойнството е в цената на която ги имате тези благинки. Честно ли изкара парите за всичко това или се наложи да лижеш задници, да лъжеш клетници и да правиш далавери с дебеловрати мутри и политици?

В чужбина българинът е чужденец, и дори и да иска не може да заложи достойнството си за богатство. Защото нали се сещате, че далаверите и лизането се прави само между свои хора, а кой е българинът в чужбина, та да бъде допуснат до далаверата?
И така, в чужбина българинът е обречен на достойнство и честен здрав труд.
Когато видите българин забогатял в чужбина, вие виждате богатото достойнство, предпиемчивия интелект, добрия професионалист, изкусния дипломат, тактичния партньор, добрия приятел и сънародник. И няма как да не е такъв, защото всичко това е необходимо, за да успееш в чужбина.

Не е задължително разбира се да забогатееш, за да си успял. Както в чужбина, така и в България, успехът има различни измерения и се мери единствено с удоволетворението и щастието, което си постигнал в живота си. Един се радва на мерцедес, а друг на магарешка каручка.
Успехът е в радостта от живота.

Болно ми е, че в България успехът се мери по богатството.

В чужбина не е така. Поне в ЮАР, където живях четвърт век не е така.
Там аз дърводелецът бях еднакво оценяван от работника в гетото и от милионера с няколко мини и фирма на стоковата борса.
Имам за приятели както милионери, така и бедняци.
Ходил съм на гости в милионерски палати и милионери са ми идвали на гости у дома.
Ходил съм на гости в колибата в гетото и бедняк е сядал на масата ми у дома.
И точно това прави мен и бедняка и милионера успели хора.
Приятелството, липсата на завист, сплотеността и радостта от живота ни прави всички да сме успели.

Очевидно е, че има разлика в мисленето и отношението към живота на чужбинския българин и българинът в България. Но това не трябва да ни разделя. Напротив, трябва се учим едни от други, да споделяме знание и опит, да споделяме култура и духовност, да се обогатяваме един друг, за да станем успешни като личности, като нация и като държава.

Жена ми обича да казва, че най-лесно ще се оправи България, ако всички българи излязат поне за по една година в чужбина. Да оценят това, което имат в България и да видят онова, което им липсва.

Аз си мисля, че българите сме достатъчно интелигентни и мъдри за да оценим онова, което имаме, но по една или друга причина (няма да ги споменавам, че сме станали и докачливи) не можем да видим онова, което ни липсва.
Затова, вгледайте се по-добре в чужбинските българи – ще видите в тях, онова което ви липсва.