Простотията и животното във вас

Върнах се от България преди няколко дни.
Няма да разказвам впечатления.
Винаги ще съм Българин, винаги ще Обичам България, но вече, или поне за сега не ми се живее там.

Не искам вмирисаният на пот таксиметров шофьор да ми казва, какъв цепеняк е жена му.
Не искам да слушам колко лоши са ни политиците.
Не искам да гледам шоуто на Слави и две танцови състезания по две телевизии.
Не искам да щрапам в локвите по пешеходната алея на Лъвов мост.
Не искам да виждам Ферари, паркирало върху тротоар с липсващи плочки.
Не искам да слушам нечленоразделните звуци на мутрата от съседната маса в кафенето.
И не искам да изреждам всичко, което не искам…

Сигурно и вие, които живеете в България не искате много от изброените и не изброени простотии.
И много от вас вече са ме критикували и ще продължават да ме критикуват, че съм напуснал България и с това съм допринесъл за състоянието в което сега я виждаме.

Трябва ли да кажа, че ако си бях останал в България, нямаше да допусна това падение 😀
Знам бе, ще ми кажете, че ако всички си бяха останали в България, щеше да е по-добре.
И това ще е признание, че в България са останали некадърниците.
Аз не мисля така, но ако ме обвинявате, че съм напуснал България, точно това правите – самопризнание в некадърност.

Както и да е…
Тази писаница е за друго.
Иска ми се да си излея мъката от простотията българска.

В последните двадесет години интелектуалното ниво на България така е паднало, че вече започвам да тъгувам по комунистическото образование и култура.
И това го казвам съвсем сериозно.
Ако сте под тридесет годишна възраст, нямате право да оспорвате разочарованието ми.
И точно двадесет и няколко годишни младоци оформят българската „интелектуална“ среда и духовни ценности с писания като „За порното и от мен…“
Прочетете го.
Съжалявам, че правя реклама на един шибаняк (мога да ползвам подобно определение за любител на порното), но ми се иска да видите до къде може да стигне овче-мисленето на българина.
Прочетете и коментарите, и моят разговор с него.

Ще разберете как ниската култура и интелектуална импотентност преобръщат с главата надолу толкова елементарни разбирания като „добро“, „лошо“ и тяхното съжителство в нашия живот.
Ще видите как криво разбраната свобода може да накара човек да се чувства горд от животинското в себе си.

И сега, мили приятели, и вие шибаняци, смотаняци, простаци и всякаква измет, кажете ми, хора ли искате да бъдете или животни?
Овце ли сте, които се повеждат по най-тъпата манипулация, или сте интелигентни същества с морални и духовни ценности?
Кое ползвате за мислене – главата си или онова между краката ви?
Щото измежду краката ви извира простотия, пошлост, кич, простащина, сласт…
Пътят до онова място (между краката) трябва да минава през сърцето, за да се превърне в акт на съкровено тайнство между двама.
Да стане тайнство на плътта, което довършва връзката между две души, копнеещи една за друга, жадуващи една друга, както се жадува живота.
И тогава тайнството на плътта, оплодено от душите ви, ще роди близост, щастие, живот, Бог във вас.

Някои биха поставили срещу думите ми клишето „Всички сме животни“.
На тях ще кажа: мили животинчета, аз отдавна не съм животно.
И вие може да изгоните животното от себе си, ако не му слугувате и ако не го храните.

Един мой събеседник ме нарече мизантроп.
Не съм.
Не мразя човека.
Мразя животното в него.
Човек без животното си е Бог.