Русофил или русофоб?

Преди малко прочетох в OffNews статията на Евгений Дайнов „Какво е това да си русофил?“
Понеже изразих мнение, че анализът на Дайнов ми е малко плитък, Angel Anthony, мой задочен приятел във Facebook, ме подкукуроса да напиша нещо за -филията.
И ето я моята писаница.

След всичката тази патаклама около Русия и Украйна, политическото войнство в България все по-ярко се разделя на русофили и русофоби.
Та и от там въпросът на Евгений, какво е това да си русофил?

Филия; от гръцкото φιλία – една от гръцките думи за „любов“, често превеждана като братска любов.

Ако се поразровите в Интернет, ще забележите, че има Русофилия, Франкофилия, Германофилия, Италофилия, но няма… Американофилия. Защо?
Отговорът е много простичък – „филията“ обикновено се прилага към харесвана култура или политика; примерно харесва ми политиката на Русия – аз съм русофил, харесва ми културата на франция – аз съм франкофил.
Та и в миналото и сега „-фил/ия“ се прикачва към името на държава или народ, които ни харесват с политиката си, с културата си, с историята си или с каквото там харесване имаме към този народ.
И забележете, че с „-фили/я“ се кичат само известни и значими с политиката и културата си нации и народи. Но не и Америка.

Ние обаче ще си говорим за русофилите.
Та според Евгений Дайнов, човек не можело да бъде „-фил“ на много държави. Или обичаш само Русия, или никого… м-м!
Ама не е така.
Аз лично обичам румънския народ и култура, руският народ и култура и американския народ без културата му.
Значи аз съм трижди „-фил“ и съм живото опровержение на Евгений.

 Ако не ползваме думата като политическа принадлежност, можем да сме много-фили.

Проблемът с българското късо-мислие е, че ако някой се определи като русофил, а ние не сме, той ни става враг. И защо? Защото неговите политически, културни, модни… че дори и вкусови предпочитания и белези се определят от неговата русофилия и са противни на нашата русофобия. Ние обичаме да се делим и обединяваме по различни признаци и предпочитания.
Мрем да си направим клуб на предпочитаното и обичано нещо, или клуб за борба срещу тяхното предпочитано и обичано нещо.
Те искат да си полагат венци пред паметника на съветската армия, а ние искаме да им го сринем, а ако не можем го срина, ще го боядисаме.

Вазов не бил русофил, щото бил казал:

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Не ми е ясно как може да не ви е ясен горния стих; Вазов много точно го е казал – „брато, защо ми идваш неканен в къщата, че и направо в спалнята са ръгаш!?“
Ама не казва, че не обича брат си, задето му идва неканен, нали?

 Да си русофил не е като да си нямаш свое, което да обичаш повече от руското.

Ако не си русофоб, значи си русофил, а щом си русофил, значи си рубладжия, путьовец, копейка.
Русофилите нямат нищо свято. Вместо това, те имат имперските интереси на Путин, които те са приели като свое верую.
То и затова Евгений пита: Какво е това да си русофил? В какво вярваш? Кое ти е важно и кое – не?

Попитай себе си защо обичаш това или онова. Защо обичаш брат си, сестра си, детето си, човека до теб? Защо?
Няма причина да обичаме каквото и да е, защото нашата причина за любов не е истинска, щом като може да е причина за някой друг да мрази онова, което ние обичаме.

Ето дошли руснаците да ни освобождават от турско, османско или както там му казват робство или присъствие.
Мрели руснаците за нас, освободили ни. Аз ги обичам за това, но други ги мразят за същото, защото имали били имперски интереси зад „освободителната“ си мисия, видите ли(!)
Този който ни освободи, казват русофобите, той ни и зароби.
Сигурно моята русофилия се дължи на липсата на въпроси.
Не знам…
Но съм сигурен, че всички фобии са причинени от прекалено много въпроси, които не са по силите на прекалено малкото мозъче.

Виждате ли, аз като русофил виждам моите освободители като войници и офицери, които са умирали по бойните полета.
Войниците и офицерите  дошли да освобождават България, за императора ли тръгнаха да умират и за имперските интереси на Русия, или за поробения братски, славянски народ?

Опа! Ето го разковничето – имперските интереси на Русия. Така ви е набито в главиците меки – „ИНТЕРЕСИ НА РУСИЯ“. Коя Русия? Като кажете Русия какво си мислите; Путин, Висоцки, Сталин, Солженицин, руският селянин, руският войник, тракториста, стругаря? – кой е Русия, която обичате или мразите?
Когато кажете, че Русия ни е взела нещо, чия ръка точно виждате да взема?
А когато дава, от чия ръка идва даденото? С чия кръв е извоювана свободата на България, с императорската или с войнишката?
Кой е Русия?
А кой е България?
Ти си България, нали?
А Русия е само Путин, така ли?
И трябва да мразим Русия, защото мразим Путин, нали?

 Да си русофил не е като да обичаш президента на Русия и неговите политически слабости или достойнства. 

Дори не е задължително да ти харесват руската музика, балет и поезия, за да си русофил.
То е нещо като да обичаш Deep Purple или AC/DC и да викаш на концертите им „OhMF! Why do I fucking love you so fucking much!“ което разбира се не е въпрос, а само възклицание, изразяващо твоята душевна същност или нагласа.
Обаче Deep Purple и AC/DC не са никаква заплаха за любовта ти към Дико Илиев, Николай Гяуров или Васко кеца.

Нещо такова е русофилията.
Тя е като да си зададеш въпроса „Какво би било без Русия“ и като отговор да те побият студени тръпки, и да си кажеш „Ох, благодаря ти Господи, че я има!“

Да бе, точно това трябва да направите; задайте си въпроса и си поиграйте с отговорите:
– какво би било без Русия
– какво би било без САЩ
– какво би било без Германия
– какво би било без… онова, което обичам
– и без онова, което мразя

Та, ето че се приближихме до отговора на Евгениевият въпрос:

 Да си русофил не е нещо в което вярваш. Русофилията не определя кое ти е важно и кое не.

Евгений Дайнов говори за някаква западнофилия. Западнофилите (тази дума ми звучи мръсно) били [цитирам]

„фили” на определен вид подредба на обществените отношения – на определен модел на човешко общо-живеене.

С цялото ми уважение към Евгений, но трябва да кажа, че той бърка „филията“ (любовта) със сметката, защото как може да обичаш нещо толкова отвлечено като „определен вид подредба на обществените отношения“. Пфу…!

„Не, да си „-фил” означава да искаш да живееш по определен начин, вече постигнат другаде“ – казва Евгений.

Да си „-фил“ значело да искаш (!)
Сериозно!
И какво да искаме? – онова, което другите имат(!)
Ужас!
Е, това ако не е призив към посредственост и слугински дух, здраве му кажи.
Ама то си е останало от комунистическото ни минало – искам холова гарнитура като на комшията.
А сега искаме да живеем по „определен начин вече постигнат от другите“.
И това казват било много по-различно от комунизъм.

Хората си умират да са авторитети и да пляскат големи, дълбокомислени анализи в съмнителни издания.
Когато авторитетни писачи започнат да поставят черта върху любовта на хората и да я определят като вредна за обществото, тогава е дошло времето на омразата да ръководи света.
Да се политизира нечия любов и да се представя тя като личен и обществен враг е отвъд най-мръсния комунизъм.
Нямам думи!

***

Не знам, лековерен народ ли сме Българите или абсолютни загубеняци, но половината от историята ни е петвековно робство, а после служене на чужди интереси, които са ни водили от катастрофа към катастрофа.
Стигнахме до дъното; вкараха ни без да ни питат в един съюз, който няма нищо общо с нашата духовност, култура, бит, род и интелект.
Натякват ни „ценности“, които са противни на нашата етика, религия и култура.
Излъгаха ни със „свободата“ да се движим и работим в Европа. (Не е ли срамно!?)
Настройват ни срещу нашите кръвни братя и естествени съюзници.
Разделят ни на групички и ни противопоставят едни на други.
Карат ни да си задаваме тъпи въпроси и да се мразим заради техните отговори.

А отговорът на Евгениевият въпрос е простичък:
„Русофил“ съдържа в себе си любов. Да си русофил е да обичаш Русия, нейният народ и култура, без да си задаваш въпроса „защо“.
И да не се срамуваш от тази своя любов.