съботата

Аз много се надявам, че докато изсмея тази приказка (ако въобще я изсмея цялата), ще престана да се изсмявам грешно.
Не че грешното изсмяване е грешно (защото никой не се изсмява грешно), ама води до грешно безсмислене.
Ето например, изсмяването „Приказката ще продължи” е в утрешно граматическо време, а утре го няма в приказката от няколко днес.
Даже не от няколко днес, щото днес го няма вече, ами въобще(никак, съвсем, изцяло, заникога) го няма.
(още…)