Truden Weblog

Началото на всички езици

На другия ден (след първия учебен час), отивайки към училището, Бог отдалече чул неизмерно голяма врява в класната килия.
Убързал (заскорил) той крачка и когато прекрачил прага на килията – що да види: един отличник налегнал клетия двойкаджия и обезформя носа му…

„О! О! О…! – извикал към тях Бог – Какво произхожда тука!?”
Двамата мушмороци се вдигнали на крака, което за двойкаджията било много по-трудно, и виновно навели носове, единият от които кървящ и обезформен.

„Всичко започна със житото…” – понечил да обясни един ученик от класа, но отличника веднага го прекъснал:
„Ето… и тоя не знае! Не е правилно да се казва „със жито” ами „с жито”!”

„Аха…! Ясно!” – веднага си направил извода Бог.
„Я ти ми кажи, Трифончо (така се казвал отличника), колко „с-ъта” ще чуем от теб, ако бързо, на три пъти изречеш „с жито”? Няма ли да чуем само половин „с” ?” – изсмял Бог.
„Съмнявгам се” – отговорил замислено Трифончо.
„Ами не се съмнявгай, ами го изречи!” – изкомандвал му строго Бог, защото съвсем не одобрявал когато някой се съмнявга.
(още…)

Час по граматика…

Така-а-а…
Приказката продължава-а-а-а…
Имате две възможности да свършите каквото има да вършите преди последното „а”.

Ама първо да поправя грешката от предната серия, че то без поправка – все едно не е имало грешка.

Там където е написано:
„Спуканата купчинка няма нИщо подобно с истинската купчинка.”
Да се чете:
„Спуканата купчинка няма нЕщо подобно с истинската купчинка.”

Естествено не може да няма „нищо подобно”, защото тогава ще са едно и също нещо.
Следователно правилно е да се каже, че „няма нещо подобно”.
Ако само нещо не е подобно, а останалите неща са подобни, то купчинките са различни, ама не много подобни.

И сега можем да продължим приказката.

Бог си построил Българската къща, и започнал да си мисли:
„То аз добре имам къща сега, ама само с къща не се живее в един дом. Трябва и работа (професия) да имам.”
И Бог решил да се професионализира в някаква работа.
Докато избирал полето на професионализиране, селяните си направили седянка и от дума на дума, се чуло издумване:
„Тоя новия съсед ще да е много начетен.”
(„Начетен” значи че някой чел, чел, чел, чел… и накрая се начел, но все още продължава да чете, за да поддържа начетеността си.
Същото като когато пиете, пиете, пиете, пиете… и накрая се напиете, но продължавате да пиете, защото ако спрете ще изтрезнете… искам да кажа пак ще ожаднеете и вече няма да сте напит.)
(още…)