Труден

много труден...

Картичка за Коледа

10 август 2009

Днес получих коледна картичка.
Не е ясно чия е заслугата за получаването на тази картичка с осем месеца закъснение.
Африканските пощи са много зле.
Google на два пъти се опита да ми прати чек по пощата и накрая се отказаха.
Нашите УМНИ черни братя като видят чек в писмо много се разстройват, че не могат да го осребрят и просто „загубват“ писмото.
Друга причина просто не мога да се сетя.

Не ми е ясно обаче, как може да задържат коледна картичка с осем месеца.
А може би Бълграските пощенски работници са решили да получа картичката през тукашната африканска зима, та са я забавили малко.

—

Все пак искам да благодаря на подателя.

Благодаря ти Пламенке, че никога не ме забравяш за Коледа, за именния и за рожденния ми ден.

Как да си прехвърлим domain email в Google?

07 август 2009

Скоро прехвърлих цялата поща на truden.com в Google, и понеже се похвалих, доста хора ме попитаха как съм го направил и лесно ли е.

За мен беше лесно.
Как да го направите вие?
Прочети до края »

Африкански майки

07 август 2009

Днес излизах с колата от фермата (в Йоханесбург) и току до портата срещам две черни жени.
Кимам им през прозореца на колата докато се разминаваме и в главата ми тутак си ми се отваря мъъъъъничка мисъл, като в медитация. Нали знаете, изведнъж хоп! чужда мисъл в твоята глава…
Та мисълта беше „Български жени“.
От де накъде пък африканските жени ще ми припомнят за Българските жени.
А де…

Правя едно кръгче около съседските ферми и пресрещам жените от другата страна.
Спирам колата и се усмихвам срущу тях, щото ако не се усмихвам ще вземат да се притеснят, че този бял мъж ще ги хване в някакво нарушение.

„Абе, гледам ви вас, пък се сетих за Българските жени и искам да ви щракна на една (или няколко) снимки“ – казвам им аз.
„Ооо, няма проблем. Снимай.“ – отговаря ми едната и намества всичко по нея да е на ред.

И аз снимам няколко пъти, но ви предлагам само две от снимките.

„Та какво си се присетил за Българските жени“ – пита ме другата.
Що пък да не си побъбря с жениците викам си.
„Я седнете да ви разкажа“ – каня ги на изсъхналата трева край пътя.
А те се смеят.
„Не може, щото трябва да свалим дървата от главите си, а после трябва двама мъже да ги вдигнат. Те нашите мъже край реката това правят, събират дърва и ни товарят.“
„Е, хайде тогава друг път ще ви разказвам, че то е дълга приказка“ – измъквам се леко аз, пожелавам им приятна разходка и запрашвам по своите си мъжки задачи.

Помиярски език от Netlog

01 август 2009

Откривам нов раздел в моето списание и го именувам „Българи помияри“

Помиярите са един сорт кучета (и хора) дето ровят из чуждите кофи за боклук и си вземат къде каквото им хареса.
Ако не сте помияри, знаете, че всичко, което е в кофата за боклук е без стойност (за изхвърляне), но ако сте помияр ще кажете „НЕ! В чуждите кофи за боклук има много полезни неща.“

Та, ето ги първите помияри: http://bg.netlog.com/
Тия помияри от няколко месеца ме тероризират с покани да се запиша в техният NETLOG.
Е, най-накрая се записах, че да ми мирне главата и за да разбера, че съм попаднал между кофите за боклук, където освен ненужни неща и помияри можеш да срещнеш и свестни хора, които се вмирисват на помия в това мръсничко място.

Защо ми е такова мръсно отношението към нещастните помияри, ли?
Ми защото почна да ми се вмирисва душицата между умници, които ме карат да Shout-на на приятеля.
Умирисах се на помия от място в чието МЕНЮ има „Лог“, „Брандове“, „e-mail“, „регистрация“, „ЯКИ събития“, „акаунт“ и какви ли не помиярски лакомства.

Благодаря ви NETLOG, но вие не сте кухня по моя вкус.
Съветвам ви да съберете помиярите, които са ви превели МЕНЮТО и да им кажете, че някои български псета все още държат на авторитетният лай и не обичат да се хранят с помията от чуждите кофи.

С Неуважение: Бау-Бау-ауууу…

Мойта бедна стая

23 юли 2009

Това е мойта бедна стаичка, в която прахосвам времето си от 18:00 до 00:30 и почти целодневно през почивните дни на седмицата.
За мен не е бедна, щом има монитор и компютър