Ние сме наркотизирано общество!

Ако тази моя писаница е кратка, съдържаща скандална информация и е емоционално напоена с отрицателна енергия, тя ще бъде споделена хиляди пъти в социалната мрежа, и ако в моя блог вървят реклами, ще направя няколко стотин, а може и няколко хиляди лева.
Защото информацията се е превърнала в наркотик, който прави големи пари на нарко бароните.
Естествено, като всеки наркотик, кратката, силна и отрицателно заредена информация притъпява способността за мислене, понижава желанието за действие и увеличава наркотичния глад с всяка поета доза.
Такъв вид информация ни предлага възможността да се изкефим на дозата наркотик, отпушваща канала на отрицателната енергия в нас, която енергия ние изливаме в коментари, резониращи с общото настроение на групата в която сме набутани по интереси.

Забележете как информацията за бежанците действа на съзнанието ви.
Вие търсите тази информация, както наркозависимият търси спасителната доза наркотик.
Всяка новина за смотания ви президент е свежа глътка въздух в сивото ви всекидневие.
Съзнанието се нуждае от емоции, за да усеща живота в пълнотата му.
Доказано е, че отрицателните емоции имат по-силен и контролиращ ефект върху съзнанието, и това се знае и използва много добре от управляващите и от медиите.
Страхът и всяка отрицателна емоция се нуждаят от изход/решение, който най-често не зависи от обикновения гражданин. Докато съзнанието се наслаждава на тази отрицателна емоция, то подсъзнателно търси спасителят, който ще му предложи решението, което съзнанието желае – решаване на бежанската криза, както ние го искаме, решаване на циганския проблем по начинът, който ние искаме, решаване на който и да е проблем, така както на нас ни харесва.
Това, което харесваме ни е обособило в групи, които си съперничат в правотата и методите на своите решения.
Създали сме партии, организации и сдружения, които са ПО-ДОБРИ от партиите, организациите и сдруженията на другите.
И всеки път, когато другите с провалят, ние вземаме поредната силна доза кратка наркотична информация за техния провал.
И се чувстваме толкова добре…
Ето как информационния наркотик ни е довел до положението да се чувстваме добре, когато другите се провалят в опитите си да ни осигурят по-добър, по-спокоен и по-сигурен живот.

Тук трябва да спра и няма да ви дам решение.
Дозата не трябва да се разрежда.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаКак станахме роби на банките
следваща писаницаКауфланд и жена ми ме лъжат (видео)
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница (Смолянско) | Възраст: зряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари