Лилаво
Ах колко бавно отваряш вратата си!
Така ли трябва, или аз така го реших?
Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми,
Господи, колко съм тих!
Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли?
„Излизам“ и „влизам“ били са моя игра.
Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!
Трябвало е само да спра.
01 05 2006 11:31
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница (Смолянско) | Възраст: зряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Едно детско стихотворение от 1987 година, което съм написал за добричката ми дъщеря Надя 😀 – – – Казват ми във къщи, че не съм добричка, а пък всичко върша вече сам-самичка. Сутрин рано ставам, Прочетете повече…
Бях забравил, че съм написал това. Всъщност за втори път забравям за това стихче, ама няма да обяснявам как се забравя два пъти едно нещо. – Днес се отказвам от всичко написано! Вече не искам Прочетете повече…
Днес пуснах едно свое стихче във Facebook, та реших да го покажа и в списанието си. Граматическа несъвместимост Думата е слуга на лъжата, ласкателка на мечтите, а мълчанието – тежко злато, когато говорят очите. „Обичам Прочетете повече…