Върнах се от България преди няколко дни.
Няма да разказвам впечатления.
Винаги ще съм Българин, винаги ще Обичам България, но вече, или поне за сега не ми се живее там.

Не искам вмирисаният на пот таксиметров шофьор да ми казва, какъв цепеняк е жена му.
Не искам да слушам колко лоши са ни политиците.
Не искам да гледам шоуто на Слави и две танцови състезания по две телевизии.
Не искам да щрапам в локвите по пешеходната алея на Лъвов мост.
Не искам да виждам Ферари, паркирало върху тротоар с липсващи плочки.
Не искам да слушам нечленоразделните звуци на мутрата от съседната маса в кафенето.
И не искам да изреждам всичко, което не искам…

Сигурно и вие, които живеете в България не искате много от изброените и не изброени простотии.
И много от вас вече са ме критикували и ще продължават да ме критикуват, че съм напуснал България и с това съм допринесъл за състоянието в което сега я виждаме.

Трябва ли да кажа, че ако си бях останал в България, нямаше да допусна това падение 😀
Знам бе, ще ми кажете, че ако всички си бяха останали в България, щеше да е по-добре.
И това ще е признание, че в България са останали некадърниците.
Аз не мисля така, но ако ме обвинявате, че съм напуснал България, точно това правите – самопризнание в некадърност.

Както и да е…
Тази писаница е за друго.
Иска ми се да си излея мъката от простотията българска.

В последните двадесет години интелектуалното ниво на България така е паднало, че вече започвам да тъгувам по комунистическото образование и култура.
И това го казвам съвсем сериозно.
Ако сте под тридесет годишна възраст, нямате право да оспорвате разочарованието ми.
И точно двадесет и няколко годишни младоци оформят българската „интелектуална“ среда и духовни ценности с писания като „За порното и от мен…“
Прочетете го.
Съжалявам, че правя реклама на един шибаняк (мога да ползвам подобно определение за любител на порното), но ми се иска да видите до къде може да стигне овче-мисленето на българина.
Прочетете и коментарите, и моят разговор с него.

Ще разберете как ниската култура и интелектуална импотентност преобръщат с главата надолу толкова елементарни разбирания като „добро“, „лошо“ и тяхното съжителство в нашия живот.
Ще видите как криво разбраната свобода може да накара човек да се чувства горд от животинското в себе си.

И сега, мили приятели, и вие шибаняци, смотаняци, простаци и всякаква измет, кажете ми, хора ли искате да бъдете или животни?
Овце ли сте, които се повеждат по най-тъпата манипулация, или сте интелигентни същества с морални и духовни ценности?
Кое ползвате за мислене – главата си или онова между краката ви?
Щото измежду краката ви извира простотия, пошлост, кич, простащина, сласт…
Пътят до онова място (между краката) трябва да минава през сърцето, за да се превърне в акт на съкровено тайнство между двама.
Да стане тайнство на плътта, което довършва връзката между две души, копнеещи една за друга, жадуващи една друга, както се жадува живота.
И тогава тайнството на плътта, оплодено от душите ви, ще роди близост, щастие, живот, Бог във вас.

Някои биха поставили срещу думите ми клишето „Всички сме животни“.
На тях ще кажа: мили животинчета, аз отдавна не съм животно.
И вие може да изгоните животното от себе си, ако не му слугувате и ако не го храните.

Един мой събеседник ме нарече мизантроп.
Не съм.
Не мразя човека.
Мразя животното в него.
Човек без животното си е Бог.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаЧестит Празник на Поезията и Музиката
следваща писаницаЗа Любовта от Алистър Кроули
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
73 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари
Sabina Vladikin
30.10.2009 15:30

Здравейте, от доста дълго време ме вълнува тази действителност в България. Разбира се, не съм единствената. Първоначално гледах на всичко това отгоре и си мислех как болшинството от населението е… абе, сволач. След това някак си започна да ми става мъчно за тях. След това си казах, че не може да ми става мъчно за хора, които съзнателно (ама по -скоро несъзнателно) правят такъв елементарен избор. Давам си сметка, че те са наследниците на тези родители, за които ежедвението беше как да намерят „връзки“ за да си купят телевизор, пералня, да им обърнат внимание в болницата и т.н. това са… Прочети нататък »

UZI-то
30.10.2009 15:46

Говоренето не помага, когато аудиторията е глуха.

Sabina Vladikin
30.10.2009 16:51

според мен с пример е най-удачно, мисля, че с начина, по който всеки един от нас живее става истинският обмен между хората. нашите животи са свързани и си оказват влияние 🙂

0

0

0

Aquawoman
31.10.2009 8:47

Много хубаво си го казал – открито и честно. Но България я правим тези, които живеем в нея, а не извън.. Твърде лесно е да гледаш отстрани, критикувайки и да чакаш другите да оправят нещата..
Иначе съм съгласна с всичко написано.
Хубав уикенд от мен 🙂

деси
деси
31.10.2009 12:24

напълно подрепям последното мнение. сега нямам време да вляза в подробности, но ще се опитам да се включа идващите дни.
по-здрави

Станислав Атанасов
01.11.2009 4:13

Искам да попитам нещо: Кое точно те кара да ме обиждаш? Това, че не съм съгласен с теб? Това, че не можеш да ме накараш да мисля като теб? Да наречеш някого шибаняк, само защото не си съгласен с него си е, меко казано детинско. Не искам да ми се налага да изпадам до речника си от ругатни за да ти отговоря. Разочароващо е. И то много. Не може някой, който претендира, че е интелигентен да е до толкова ограничен, че в момента в който остане без доводи да падне до низките думи, като шибаняк. Писнало ми е от ограничени… Прочети нататък »

Станислав Атанасов
01.11.2009 11:30

Съжалявам те.
Наистина те съжалявам.
Не ти дължа уважение, след като ти не ме уважаваш, но ти не заслужаваш друго освен съжаление. Съжалявам те, наистина.

Съжалявам те, защото си ограничен.
Съжалявам те, защото си тесногръд.
Съжалявам всички като теб, тези които дори не желаят да разберат другите …

Съжалявам, моето момче, но ти не заслужаваш дори да те наругая.

UZI-то
01.11.2009 18:53

Ти мани, ама порното верно успокоява. 🙂

марин
марин
01.11.2009 19:57

Верно, готина дискусия се получава.

Галина onnellinen
Галина onnellinen
02.11.2009 0:19

Труден,
Чел ли си „Железният светилник“?
Сещаш ли се след сватбата на Султана как няколко стари баби-махленски клюкарки и морални стожери бяха отишли да я взимат на подбив кога е преспала със Стоян? Сещаш ли се Султана как им поряза моралистичните приказки?

Аз не се хваля, че съм извисена духовно, но се срамувам да нарека някого шибаняк. Ти не се ли срамуваш?

Дано схванеш. Но съм сигурна, че няма да схванеш. Жалко за толкова подхранваната ти духовност.

Станислав Атанасов (Lucifer)
02.11.2009 3:50

Труден: Искаш да знаеш, ако дъщеря ми е в порно ли?
Не знам. Предполагам няма да ми хареса да го гледам, но вярвам в свободата на избора въпреки или заради всичко останало.

Щом е избрала да го направи … нейна работа. Моята работа приключва с изграждането на някакви морални ценности в нея, които да и установят някаква представа за нещата, но нямам право дори на собственото си дете да налагам собствените си избори.

марин: Не. Дискусията се загуби много много отдавна – в момента в който разбрах, че споря с стена или радио.

Галина onnellinen
Галина onnellinen
02.11.2009 15:07

Труден,
Аз не съм те обиждала, но на теб толкова ти стига възпитанието. Давай морална подкрепа на децата си, вместо да се занимаваш с интернет-шибаняците.