Лилаво Ах колко бавно отваряш вратата си! Така ли трябва, или аз така го реших? Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми, Господи, колко съм тих! Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли? „Излизам“ и „влизам“ били са моя игра. Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното! Трябвало Прочетете повече…
По чужди фрагменти Що ка’еш? Ударил си дъното? Всите сме там, байно. От изгрев до пладне и от пладне до заник кат маниста се нижем, майно …льо. Ка’еш на узо си. А аз на ракийно наливане. К’во се оглеждаш? Мечтите умряха. Остана ми малко мезе и време… за убиване. Липсва Прочетете повече…
Не ви разбирам „нежни душици“ . Не ви разбирам, дребни мушици, пърхащи някъде в псевдопространството, гдето не идват големите птици. Мъча се някак да ви усетя. Мъча се – някак, дано се сетя, какво рисувате с бледите точици, гдето не парят, а пък уж светят. Не ви разбирам дребни мушици. Прочетете повече…
Ще ти разкажа приказка, приятелко. Не, не… Ще сложа твоите мечти във нея, ще ги загърна, ще ги стопля, нежно ще ги полюлея, и замаяни от топлото внимание, ще ги излея във душата ти. Сърцата ни… О, те копнеят за минало и за несбъднато… Имало едно време… и все още Прочетете повече…
Потеглят влаковете. Бавно заминават. Потеглят и след себе си оставят, перон обрасъл в тиха скръб. А релсите са тънак ръб, по който тромаво пълзят, минутите на нечия раздяла. Блестящо бяла кърпичка крещи за сбогом… А мойта, тъжно в джоба се е свряла, забравила и срещи, и раздяла…
Бял Сън Сънувах бяло… Бяла къща и някаква жена, която в бялата постеля сънуваше сама. Сънувах, че сънува ласка… Сънуваше ли тя, или сънувах аз че някой сънува белота. …….. Сънуван бях, във бяла къща от някаква жена, как в бялото сънувам нея, че ме сънува тя. Николай Сисоев – Прочетете повече…